В една топла вечер в София, Николай разхождаше кучето си по улиците на града.

On a warm evening in Sofia, Nikolay was walking his dog through the city streets.

След дълъг и уморителен ден, звездите започваха да мигат над него, а уличните лампи като малки слънца осветяваха нощта.

After a long and tiring day, the stars began to twinkle above him, and the street lamps illuminated the night like small suns.

Николай винаги обичаше нощните разходки.

Nikolay always loved evening walks.

Въздухът беше по-чист, улиците - по-тихи, а светлините на града създаваха магическа атмосфера.

The air was cleaner, the streets quieter, and the city lights created a magical atmosphere.

Освен това, той често срещаше Елена, приятелката си, която живееше наблизо.

Besides, he often met Elena, his friend who lived nearby.

И двете сърца бяха загадени в вечерните сянки на града, споделяйки малки тайни и големи сънища под светлината на уличните лампи.

Both their hearts were shrouded in the evening shadows of the city, sharing small secrets and big dreams under the street lamp light.

Тази вечер, обаче, Николай си беше задал една малка мисия.

However, this evening Nikolay had set himself a little mission.

Той искаше да изненада Елена и да ѝ предложи да отидат заедно на любимото им място - малката пицария "Под звездите".

He wanted to surprise Elena and propose they go together to their favorite place, the small pizzeria "Under the Stars."

Той вървеше бързо, очаквайки с нетърпение момента на срещата им.

He walked quickly, eagerly anticipating their meeting.

Когато стигна до угъла на улицата, където обикновено я срещаше, отдалеч видя силует, който светеше под една ярка улична лампа.

When he reached the street corner where he usually met her, in the distance he saw a silhouette shining under a bright street lamp.

"Елена!

"Elena!"

" - помисли си той с радост и помаха енергично.

he thought joyfully and waved energetically.

Когато се приближи с усмивка, той осъзна, че е помахал на уличен стълб.

As he got closer with a smile, he realized he had waved at a lamppost.

Хората около него започнаха да се смеят и да сочат.

The people around him started laughing and pointing.

Николай първоначално почувства как лицето му пламва от срам, но после сам прокрадна усмивка.

Initially, Nikolay felt his face burning with embarrassment, but then a smile crept over his face.

В крайна сметка, ситуацията беше доста забавна.

After all, the situation was quite amusing.

В този момент, детелината презрамка на чантата на Елена потропа на рамото му отзад.

At that moment, the clover-patterned strap of Elena's bag tapped him on the back.

Оказа се, че Елена го е наблюдавала отстрани и беше видяла целия смешен инцидент.

It turned out that Elena had been watching from the side and had seen the whole funny incident.

Тя не можеше да спре да се смее.

She couldn't stop laughing.

"Не мога да повярвам, че помаха на уличен стълб," каза тя между смеха.

"I can't believe you waved at a lamppost," she said amidst laughter.

Николай се обърна и я прегърна.

Nikolay turned and hugged her.

"Е, понякога уличните лампи могат да бъдат доста очарователни," отвърна той и двамата избухнаха в още по-гласен смях.

"Well, sometimes street lamps can be quite charming," he replied, and both burst into even louder laughter.

И така, вместо да се превърне в нещо срамежливо, моментът им донесе още една забавна история, която да разкажат.

So, instead of turning into something embarrassing, the moment brought them another funny story to tell.

Смехът им се рееше във въздуха, докато заедно вървяха към "Под звездите", уверени, че споменът за тази вечер ще бъде една светла точка в техния общ път, както и уличният стълб, който за малко да се превърне в част от тяхната история.

Their laughter dissolved into the air as they walked together towards "Under the Stars," confident that the memory of this evening would be a bright spot in their shared journey, just like the lamppost that almost became a part of their story.