Николай вървеше бързо по стъпалата на метростанция "Сердика".

Nikolay hurried up the stairs of the "Serdika" metro station.

Множество хора преминаваха покрай него, всеки зает със своята съботна суетня.

A multitude of people passed by him, each occupied with their Saturday hustle and bustle.

Елена, от друга страна, стискаше книгата си и с нетърпение очакваше влака, за да отиде на урок по рисуване.

On the other hand, Elena clutched her book and eagerly awaited the train to go to her drawing lesson.

Съвсем неочаквано, Николай и Елена се сблъскаха в тълпата.

Unexpectedly, Nikolay and Elena collided in the crowd.

Те бяха разсеяни, затова без да осъзнаят, смениха своите чанти.

They were both distracted, so without realizing it, they switched their bags.

Николай си взе чантата, която му се стори за негова, и се качи на метрото.

Nikolay took the bag that seemed to be his and boarded the metro.

Елена също вдигна чанта и тръгна.

Elena also picked up a bag and left.

В къщи, Николай отвори чантата, за да извади портфейла си, и намери палитра с бои и моливи.

At home, Nikolay opened the bag to take out his wallet, only to find a palette of paints and pencils.

Беше изненадан.

He was surprised.

"Чия чанта е това?

"Whose bag is this?"

" се попита той.

he wondered.

Същото време, Елена разглеждаше един странен ключодържател и мъжки очила.

At the same time, Elena was inspecting a strange keychain and a pair of men's glasses.

Тогава и двамата разбраха, че са сменили чантите по погрешка.

Then they both realized that they had exchanged bags by mistake.

Николай намери телефонния номер на Елена от една визитка в чантата и я позвъни.

Nikolay found Elena's phone number on a business card in the bag and called her.

Описаха си къде и кога могат да се срещнат, за да върнат чантите.

They arranged where and when they could meet to return the bags.

Сърцата им биеха от вълнение докато чакаха.

Their hearts raced with excitement as they waited.

На следващия ден се срещнаха пред Катедралата "Свети Александър Невски".

The next day, they met in front of the "St. Alexander Nevsky" Cathedral.

Когато си върнаха чантите, двамата се засмяха на ситуацията.

When they handed back the bags, both laughed at the situation.

"Какъв смешен ден!

"What a funny day!"

" каза Николай.

said Nikolay.

Елена благодари на Николай и двамата продължиха своя път.

Elena thanked Nikolay and the two continued on their way.

Но метростанциите на София вече имаха една история повече - историята за Николай и Елена и тяхното неочаквано приключение със сменените чанти.

But the Sofia metro stations now had one more story - the story of Nikolay and Elena and their unexpected adventure with the switched bags.