В един прекрасен слънчев ден, Николай се събуди с огромно желание за свежи и ароматни пекарски изделия.

On a beautiful sunny day, Nikolay woke up with a huge craving for fresh and aromatic baked goods.

Слънцето проникваше през прозореца и обещаваше чудесен ден в столицата София.

The sun was streaming through the window, promising a wonderful day in the capital city of Sofia.

Николай се облече бързо и тръгна към най-добрата пекарна в квартала, тази, където всеки от най-малък до най-голям винаги намираше своя любим вкус.

Nikolay quickly dressed and headed to the best bakery in the neighborhood, the one where everyone, from the youngest to the oldest, always found their favorite taste.

Стъпките му ехтяха по старите софийски улици, докато наближаваше магичното място, пълно с уханието на домашно приготвен хляб и кроасани.

His steps echoed through the old streets of Sofia as he approached the magical place, filled with the scent of homemade bread and croissants.

Пред пекарната обаче имаше дълга опашка.

However, there was a long line in front of the bakery.

Николай се нареди търпеливо, очаквайки да дойде неговият ред.

Nikolay patiently waited, expecting his turn to come.

Докато бавно опашката намаляваше, Николай дремееше, мечтаейки за меките баници и сладки кифлички, които скоро щеше да вкуси.

As the line slowly diminished, Nikolay dozed off, dreaming of the soft banitsa and sweet rolls he would soon taste.

До него се нареди Мария – приятелка на приятелите му, който винаги носеше със себе си своето сияйно настроение.

Next to him, Maria, a friend of his friends, who always carried her radiant mood with her, stood in line.

Мария го поздрави весело, а Николай отговори със сънено кимане.

Maria greeted him cheerfully, and Nikolay responded with a sleepy nod.

Накрая дойде редът на Николай.

Finally, it was Nikolay's turn.

Той се приближи до витрината, ококорил очи от всички вкусотии, които го очакваха.

He approached the display case, his eyes wide with anticipation of all the delicacies that awaited him.

Изведнъж, докато ръката му пресичаше въздуха към баницата на деня, осъзна с ужас, че портфейлът му го няма.

Suddenly, as his hand reached out for the pastry of the day, he realized with horror that his wallet was missing.

Търсеше навсякъде - във всеки джоб, но бе безполезно.

He searched everywhere - in every pocket, but it was useless.

Николай бе забравил парите си вкъщи.

Nikolay had forgotten his money at home.

В този критичен момент, Петър – човекът след него в опашката, забеляза смута в очите му и попита тихо: „Всичко наред ли е?“.

At this critical moment, Peter - the person behind him in line - noticed the concern in his eyes and quietly asked, "Is everything okay?"

Николай с притеснение подели за забравения си портфейл, а Петър, без да се колебае, му предложи да плати за него.

Nikolay, with concern, shared about his forgotten wallet, and without hesitation, Peter offered to pay for him.

Николай се чувстваше виновен, но и благодарен.

Nikolay felt guilty but also grateful.

Обеща на Петър, че ще му върне парите още същият ден.

He promised Peter that he would return the money the same day.

Петър се усмихна и кимна с разбиране, като каза: „Няма проблем. Добрите жестове винаги се връщат.“

Peter smiled and nodded understandingly, saying, "No problem. Kind gestures always come back."

Чудото на доброто взаимодействие и съчувствието в центъра на София даде на Николай нови приятели и нова надежда в хората.

The miracle of good interaction and compassion in the center of Sofia gave Nikolay new friends and a new hope in people.

След като си тръгна от пекарната с любимите си пекарски изделия в ръце, той осъзна, че понякога едно малко добро дело може да направи деня не само вкусен, но и ценен.

After leaving the bakery with his favorite baked goods in hand, he realized that sometimes a small good deed can make the day not only tasty but also valuable.