През сивия и облачен ден в София, небето се готвеше да отвори широко вратите си и да излее всичкото си натрупано влажно недоволство върху улиците.

On a gray and overcast day in Sofia, the sky was getting ready to open its doors wide and pour all of its accumulated moisture dissatisfaction onto the streets.

Иван, млад и не много търпелив програмист, бързаше по-остро от всякога към офиса си в един от огромните стъклени небостъргачи в центъра на града.

Ivan, a young and not very patient programmer, was rushing more sharply than ever towards his office in one of the huge glass skyscrapers in the city center.

Той се вклини в асансьора заедно с още няколко човека и натисна бутона за своя етаж.

He squeezed into the elevator with a few other people and pressed the button for his floor.

Точно в момента, когато вратите щяха да се затворят, един странен човек наряза през тълпата и влетя вътре.

Just as the doors were about to close, a strange person cut through the crowd and burst inside.

Този новопристигнал беше цирков клоун в пълния смисъл на думата – с боядисано лице, жаркочервен нос, огромен папионка и гръмогласен хахот.

This newcomer was a circus clown in the truest sense of the word - with a painted face, a bright red nose, a huge bow tie, and a loud laugh.

Иван мръдна неприятно.

Ivan moved uncomfortably.

Това не беше първият път, когато една ранен сутрин щеше да стане още по-объркваща.

This wasn't the first time that an early morning was going to become even more confusing.

Докато Иван се опитваше да загледа в телефона си, сякаш това би го скрило от нежеланото внимание на клоуна, асансьорът тръгна.

While Ivan tried to look at his phone as if it would hide him from the unwanted attention of the clown, the elevator started.

Но след няколко секунди той се спря рязко и светлините загаснаха.

But after a few seconds, it came to a sudden stop and the lights went out.

Обитателите на асансьора споделиха колективен въздишка.

The elevator's occupants let out a collective sigh.

Иван, въпреки желанието си да остане незабелязан, не можа да удържи изригващото "О, не!

Ivan, despite his wish to remain unnoticed, couldn't hold back the exclamation "Oh, no!"

" от устните си.

from his lips.

В тъмнината, клоунът зажужа нещо си, което накара Иван да потрепери.

In the darkness, the clown hummed something, which made Ivan tremble.

"Не се страхувай" - чу Иван весел глас през мрака.

"Don't be afraid," Ivan heard a cheerful voice in the darkness.

Чувайки тези думи, Иван се почувства по-зле, но след секунди, мелодията на малка хармоника разпръсна мрачната атмосфера.

Upon hearing these words, Ivan felt even worse, but after a few seconds, the melody of a small harmonica dispersed the gloomy atmosphere.

Клоунът се оказа доста добър разказвач на истории и забавлявач.

The clown turned out to be a good storyteller and entertainer.

Постепенно Иван се отпусна и започна да се смее.

Gradually, Ivan relaxed and began to laugh.

Те споделиха имената си, Иван каза, че е програмист, а клоунът - че се казва Димитър и циркът му е в града за няколко дни.

They shared their names, Ivan said he was a programmer, and the clown - that his name was Dimitar and his circus was in town for a few days.

Дори неприятната ситуация изглеждаше да се превърне в нещо хубаво.

Even the unpleasant situation seemed to turn into something nice.

След няколко часа, в които се бяха объркали с приказки за живота и смешки, асансьорът тръгна отново и те стигнаха до техните етажи.

After a few hours of mixing up stories about life and laughter, the elevator started again and they reached their respective floors.

Иван не можеше да повярва, че се разсмя толкова много и че времето мина толкова бързо.

Ivan couldn't believe he laughed so much and that time flew by so quickly.

Те се разделиха с Димитър като стари приятели.

They parted ways with Dimitar like old friends.

Още същия ден, Иван разказа за своето приключение на колегите си и своята приятелка Мария, която също работеше в сградата.

On the same day, Ivan told his colleagues about his adventure and his girlfriend Maria, who also worked in the building.

Мария, винаги любопитна и възхитена от нови истории, сърдечно се усмихна.

Maria, always curious and delighted by new stories, smiled warmly.

"Виждаш ли", каза тя на Иван, "понякога дори злополучията могат да те доведат до несподелени радости и приятелства.

"You see," she said to Ivan, "sometimes even misfortunes can lead you to undiscovered joys and friendships."

"След тази случка, Иван никога не гледаше на асансьорите по същия начин.

After that incident, Ivan never looked at elevators the same way again.

Освен това, той се научи, че дори в най-неочакваните моменти, добрата компания може да превърне дори блокирания асансьор в сцена на нови заченати приятелства.

Furthermore, he learned that even in the most unexpected moments, good company can turn even a stuck elevator into a stage for new budding friendships.

И докато навън дъждът така и не спря, в сърцето на Иван влезе слънце.

And while outside the rain didn't stop, sunshine entered Ivan's heart.