Иван се събуди с пеещите птици извън прозореца си в София.

Ivan woke up to the singing birds outside his window in Sofia.

Слънцето вече грееше над върха на Витоша и обещаваше хубав ден.

The sun was already shining over the top of Vitosha, promising a beautiful day.

Днес той имаше важна среща и трябваше да стигне до центъра на града.

Today he had an important meeting and needed to get to the city center.

Бързо се облече, заграби портфейла и ключовете си и излезе от апартамента си.

He quickly got dressed, grabbed his briefcase and keys, and left his apartment.

Пред блока се срещна с приятелите си Мария и Стефан, които пиеха сутрешното си кафе на една от пейките.

In front of the building, he met his friends Maria and Stefan, who were drinking their morning coffee on one of the benches.

"Здравейте!

"Hello!"

" поздрави ги Иван с широка усмивка.

Ivan greeted them with a wide smile.

"Къде отивате?

"Where are you heading?"

""Отиваме да видим как за пореден път ще изпуснеш трамвая," отговори Мария с хитър поглед.

"We're going to see how once again you're going to miss the tram," replied Maria with a mischievous look.

Иван се засмя и тръгна към спирката.

Ivan laughed and headed towards the tram stop.

Той видя пристигащия трамвай и започна да тича, но той се отдалечаваше все повече.

He saw the approaching tram and started running, but it was getting further away.

"Стой, стой!

"Wait, wait!"

" викаше Иван, докато Мария и Стефан се смееха зад него.

shouted Ivan, while Maria and Stefan laughed behind him.

През следващите дни същата сцена се повтаряше.

Over the next few days, the same scene repeated.

Иван се опитваше да стигне трамвая, а Мария и Стефан му се смееха.

Ivan tried to catch the tram, while Maria and Stefan laughed at him.

Изпускаше го на секунди, точно когато тръгваше да се разхожда по булевард "Витоша".

He missed it by seconds, just as he started to take a walk along "Vitosha" Boulevard.

В един от дните, докато Иван бягаше към спирката, Мария се позасмя.

One day, as Ivan rushed to the stop, Maria chuckled.

"Трябва да намерим начин да помогнем на Иван," каза тя на Стефан.

"We need to find a way to help Ivan," she said to Stefan.

На следващия ден, докато Иван излизаше от блока, Мария и Стефан го чакаха с велосипеди.

The next day, as Ivan left the building, Maria and Stefan were waiting for him with bicycles.

"Ела, ще те отведем до следващата спирка с велосипед," предложи Стефан.

"Come on, we'll take you to the next stop on our bikes," Stefan suggested.

Иван погледна конфузно, но реши да приеме помощта.

Ivan looked confused, but decided to accept their help.

Те караха бързо по улиците на София, пресичаха през паркове и площади, докато достигнаха до спирката, където трамваят все още чакаше.

They rode quickly through the streets of Sofia, crossing parks and squares, until they reached the stop where the tram was still waiting.

Иван скача от велосипеда, благодари на приятелите си и се качи на трамвая, докато те му махаха с усмивки.

Ivan jumped off the bike, thanked his friends, and got on the tram while they waved at him with smiles.

"Най-накрая го направих!

"I finally made it!"

" извика Иван от прозореца, докато Мария и Стефан си обещаха, че винаги ще бъдат там, за да помогнат на приятеля си, когато има нужда.

shouted Ivan from the window, while Maria and Stefan promised each other that they would always be there to help their friend when needed.