Слънцето ласкаеше паважа на София с ярките си лъчи, когато Николай бързаше за срещата си в кафенето на един от оживените булеварди в града.

The sun caressed Sofia's pavement with its bright rays as Nikolay hurried to his meeting at the café on one of the bustling boulevards in the city.

Имаше важна среща с Елена, бизнес партньор, когато нещо неочаквано се случи.

He had an important meeting with Elena, a business partner, when something unexpected happened.

Той влезе в кафенето, в което вече го чакаше Елена.

He entered the café, where Elena was already waiting for him.

Беше облечена в нова красива рокля, ярки цветове придаваха блясък на лицето ѝ.

She was dressed in a new beautiful dress, bright colors adding radiance to her face.

Николай се усмихна и развълнуван протегна ръка, за да я поздрави.

Nikolay smiled and eagerly reached out to greet her.

В ръката му беше ароматно кафе, купено специално за нея.

In his hand was a fragrant coffee, bought especially for her.

"Здравей, Елена!

"Hello, Elena!

Радвам се да те видя!

I'm glad to see you!"

" - изрече той и в същия момент някой се сблъска с него отзад.

he said, and at that moment someone bumped into him from behind.

Кафето излетя из ръцете му и се изля върху новата рокля на Елена.

The coffee flew from his hands and spilled onto Elena's new dress.

"О, не!

"Oh no!"

" - извика Николай.

Nikolay exclaimed.

Лицето му побеля от изненада и ужас.

His face turned pale with surprise and horror.

Елена погледна надолу и видя роклята си, обагрена със затихващите капки кафе.

Elena looked down and saw her dress stained with the fading coffee drops.

Гласът на Елена дръпна със самообладание: "Добре, добре, това е само рокля.

Elena's voice quivered with composure: "It's okay, it's just a dress.

Може да се изчисти.

It can be cleaned."

" Но Николай виждаше, че сърцето ѝ е наранено.

But Nikolay could see that her heart was hurt.

"Елена, извинявай ми," каза той със скрушен глас.

"Elena, I'm so sorry," he said with a remorseful voice.

"Ще поправя грешката си.

"I'll make it right.

Нека да отидем заедно да изберем нова рокля за теб.

Let's go together to pick out a new dress for you.

Моят сметка е.

It's on me."

"Елена, все още изненадана, се усмихна слабо и кимна.

Elena, still surprised, smiled weakly and nodded.

Те напуснаха кафенето и се отправиха към близкия бутик, който се казваше "Сияние".

They left the café and headed to a nearby boutique called "Radiance."

Там, сред блестящите рафтове и шумотевицата на пазаруващи хора, те прекараха няколко часа, избирайки перфектната рокля, която щеше да замести развалините на деня.

There, among the glittering shelves and the buzz of shoppers, they spent a few hours picking the perfect dress to replace the day's mishap.

Накрая, Елена излезе от бутика с бляскаво ново облекло, и двамата прекараха остатъка от деня в приятни разговори и смях.

In the end, Elena emerged from the boutique in a shiny new outfit, and they spent the rest of the day in pleasant conversations and laughter.

Малкият инцидент в кафенето се превърна в далечен спомен, а изграждането на тяхната връзка взе нов обрат – начало на приятелство и доверие.

The small incident in the café became a distant memory, and the building of their relationship took a new turn – the beginning of friendship and trust.