В пъстрото утро на местния пазар, сред шума и вълнението, трима приятели - Владимир, Надя и Стефан, се разхождаха между пъстрите шатри.

On the bustling morning of the local market, amid the noise and excitement, three friends - Vladimir, Nadya, and Stefan, strolled among the colorful stalls.

Те разглеждаха разнообразните плодове, зеленчуци и други стоки, като се смееха и шегуваха.

They browsed the various fruits, vegetables, and other goods, laughing and joking.

Всеки един от тях имаше списък с неща, които трябваше да купи, и сърцата им бяха пълни с удоволствието от сутрешната разходка.

Each of them had a list of things to buy, and their hearts were full of the joy of the morning walk.

Владимир, известен с хубавото си чувство за хумор, носеше голяма торба, която беше готов да напълни с покупки.

Vladimir, known for his good sense of humor, carried a large bag ready to be filled with purchases.

Обаче, щом свали торбата до първия щанд за да си купи сочни череши, зърна вътре портмонето си - или по-точно, къде трябваше да е портмонето му.

However, as soon as he set the bag down at the first stand to buy some juicy cherries, he realized that his wallet - or more precisely, where his wallet should have been - was missing.

Лицето му побеля, докато търсеше из джобовете си, но после се усети - оставил го е вкъщи!

His face paled as he searched through his pockets, but then he realized - he had left it at home!

"Надя, Стефан, забравил съм портмонето!

"Nadya, Stefan, I forgot my wallet!"

" извика Владимир смутено, но приятелите му не чуваха - бяха заети с разглеждането на шарените марули и миризливи подправки.

Vladimir called out in dismay, but his friends didn't hear him - they were busy looking at the colorful melons and fragrant spices.

Притеснен, че няма да може да вземе нито една от чудесните намирници, Владимир нахлузи торбата на рамото и се разходи помежду щандовете.

Worried that he wouldn't be able to buy any of the wonderful finds, Vladimir slung the bag over his shoulder and walked among the stands.

Не след дълго, идея блесна в съзнанието му - той щеше да пазарува с най-добрата си валута: своите шеги.

Before long, an idea flashed in his mind - he would shop with his best currency: his jokes.

Приближи към щанда с домати, където малък мъж с белезникава престилка се усмихваше доволно на клиентите.

Approaching the tomato stand, where a small man in a spotted apron was smiling contentedly at the customers, Vladimir began with a smile, "Good day, sir.

"Добър ден, майсторе," започна Владимир с усмивка, "Какъв е този домат, спортист ли е?

What about this tomato, is it an athlete?

Защото изглежда в перфектна форма!

Because it looks in perfect shape!"

"Мъжът с престилката се засмя и се почеса по темето.

The man in the apron laughed and scratched his head.

"Такива шеги не сте ми разказвали.

"You haven't told me such jokes before.

Добре, вземи си един домат за доброто настроение, но не казвай на другите!

Alright, take a tomato for the good mood, but don't tell others!"

"И така, Владимир тръгна от щанд на щанд, разменяйки своите шеги за малко от всичко - малко сирене тук, пъстър сноп цветя там.

And so, Vladimir went from stand to stand, exchanging his jokes for a little bit of everything - some cheese here, a colorful bunch of flowers there.

Всички продавачи го слушаха с усмивки, зарадвани от неговия талант да развеселява хората.

All the sellers listened to him with smiles, delighted by his talent to cheer people up.

Когато Надя и Стефан най-после го намериха, ръцете му бяха пълни с пъстри покупки и торбата му изглеждаше сякаш празнува.

When Nadya and Stefan finally found him, his hands were full of colorful purchases, and his bag looked as if it was celebrating.

Поведени от неговите истории, продавачите им подариха още няколко сладки плодчета.

Influenced by his stories, the sellers even gave them a few extra sweet fruits.

Разбраха, че понякога щедростта и хубавото настроение са по-ценни от парите.

They understood that sometimes, generosity and good cheer are more valuable than money.

В края на деня, Владимир, Надя и Стефан се върнаха вкъщи, техните сърца бяха леко и мислите им - сладки като черешите, които Владимир накрая успя да купи без и един лев в джоба си.

At the end of the day, Vladimir, Nadya, and Stefan returned home, their hearts light and their thoughts sweet like the cherries that Vladimir finally managed to buy without a single coin in his pocket.