В светлия офис на последния етаж в една от най-новите сгради в София, Иван стоеше пред голяма дъбова маса.

In the bright office on the top floor of one of the newest buildings in Sofia, Ivan stood in front of a large oak table.

На нея, между хартии и папки, блестеше чаша кафе.

On it, among papers and folders, shone a cup of coffee.

Сърцето на Иван биеше бързо, днес беше важен ден – денят на големия бизнес срещата.

Ivan's heart was beating fast, as today was an important day – the day of the big business meeting.

Иван бе висок, с кестенява коса и носеше остър костюм.

Ivan was tall, with chestnut hair, and was wearing a sharp suit.

Покрай него ходеше Елена, колега и близък приятел, която беше дошла да му помогне.

Beside him walked Elena, a colleague and close friend who had come to help him.

Тя имаше къса черна коса и усмивка, която мигом можеше да донесе светлина дори в най-тъмния ден.

She had short black hair and a smile that could instantly bring light to even the darkest day.

Докато Иван обясняваше своята презентация, внезапно-трясък!

As Ivan explained his presentation, suddenly—crash!

Едно неволно движение и ръката му се удари в чашата кафе.

An involuntary movement and his hand hit the coffee cup.

Тя полетя през масата и съдържанието ѝ се изля върху сияйната бяла риза на Иван и блестящия му костюм.

It flew across the table, and its contents spilled onto Ivan's gleaming white shirt and shiny suit.

Залата завърша в мълчание, всички очи бяха вперени в него.

The room fell into silence, all eyes fixed on him.

Иван почувства как лицето му пламва от срам.

Ivan felt his face burning with embarrassment.

Елена стоеше отстрани, очите ѝ разширени от изненада.

Elena stood to the side, her eyes wide with surprise.

Но Елена бързо хвана ситуацията в ръцете си.

But Elena quickly took control of the situation.

Спокойно, тя се приближи до Иван, взе няколко сервиетки и започна да го почиства, като шепнеше: "Съй на спокойствие, Иван.

Calmly, she approached Ivan, took a few napkins, and began to clean him up, whispering, "Take it easy, Ivan.

Всичко ще се оправи.

Everything will be okay."

"Иван дишаше дълбоко и се съсредоточи върху думите си.

Ivan took a deep breath and focused on his words.

Реши да продължи, въпреки кафето по ризата.

Despite the coffee on his shirt, he decided to continue.

"Искам да ви покажа.

"I want to show you...," he began with determination in his voice.

," започна той с твърдост в гласа си.

To everyone's surprise, the next few minutes of the presentation went smoothly.

За удивление на всички, следващите минути на презентацията преминаха гладко, Иван говореше с увереност, а колегите и партньорите бяха впечатлени от неговата решимост и професионализъм.

Ivan spoke with confidence, and his colleagues and partners were impressed by his determination and professionalism.

Когато свърши, залата изригна в аплодисменти.

When he finished, the room erupted into applause.

На края на деня, докато Иван и Елена си тръгваха от офиса, той ѝ благодари.

At the end of the day, as Ivan and Elena were leaving the office, he thanked her.

"Без твоята помощ, не знам как щях да се справя," каза той.

"Without your help, I don't know how I would have managed," he said.

Елена само се усмихна и каза: "Затова сме приятели, нали?

Elena just smiled and said, "That's what friends are for, right?

За да подкрепяме един друг в трудни моменти.

To support each other in difficult times."

"Те се усмихнаха един на друг и тръгнаха по улиците на София, знаейки, че независимо какво предизвикателство предстои, те винаги ще имат кой да разчитат.

They smiled at each other and walked the streets of Sofia, knowing that no matter what challenges lay ahead, they would always have someone to rely on.

И знаеха, че утре е нов ден – нов ден за успехи и приятелство.

And they knew that tomorrow is a new day – a new day for success and friendship.