В един вълшебен ден, когато небето изпрати своите сълзи върху София, животът на Николай завъртя нова страница.

On a magical day when the sky sent its tears down upon Sofia, Nikolay's life turned a new page.

Цялата история започна на спирката на тролей номер 5, където хората се тълпяха под тежкия дъжд, за да намерят подслон.

The whole story began at trolley stop number 5, where people crowded together under the heavy rain to find shelter.

Николай, който обичаше разходките дори при неприятно време, беше решил да преодолее стойката си към дъжда и да отиде на работа пеша.

Nikolay, who loved walks even in unpleasant weather, had decided to overcome his aversion to rain and walk to work.

Но, както често се случва в тези истории, имаше едно нещо, което му липсваше - забравил беше чадъра си.

But, as often happens in these stories, there was something he was missing - he had forgotten his umbrella.

Под тъмните облаци пред него се появи лека фигура, косата ѝ играеше под надигащите капки, а ръцете ѝ прегърнаха голям, цветен чадър.

A light figure appeared in front of him under the dark clouds, her hair dancing in the rising drops, her hands embracing a large, colorful umbrella.

Тази фигура беше Елена, която също чакаше на спирката, заредена с търпение и доброта, непоколебима пред наказателния дъжд.

This figure was Elena, who was also waiting at the stop, filled with patience and kindness, unwavering in the face of the punishing rain.

Във въртопа на сутрешното бързане, Николай, прибързан и разсеян, сграбчи чадъра на Елена, мислейки, че е неговият собствен.

In the rush of the morning, Nikolay, hurried and distracted, grabbed Elena's umbrella, thinking it was his own.

С усмивка, която се опитваше да скрие вътрешния му страх от немилостта на времето, той тръгна смело през ливадата от капки.

With a smile trying to hide his inner fear of the relentless time, he confidently walked through the meadow of raindrops.

Не мина много време, докато чадърът, който беше много по-крехък, отколкото Николай очакваше, започна да се превива под напора на ветровете.

It wasn't long before the umbrella, much more fragile than Nikolay expected, started to twist under the force of the winds.

В това време Елена разбра какво се е случило и изпрати бърз поглед от съжаление към своя измъчен чадър.

At that moment, Elena understood what had happened and sent a quick look of regret to her beleaguered umbrella.

"Изглежда, че сте сгрешили чадъра..."

"It seems you've taken the wrong umbrella..."

Смутен и с извинение в очите, Николай веднага се обърна към нея и осъзна своята грешка.

Confused and apologetic, Nikolay immediately turned to her and realized his mistake.

С извеждането на думите ѝ, обаче, дъждът намаля и слънцето започна да реди пътеки между облаците.

However, as she spoke, the rain lessened and the sun began to weave paths through the clouds.

Учтиво върна чадъра на Елена и двамата се усмихнаха един на друг.

He courteously returned the umbrella to Elena, and the two smiled at each other.

Така, ако търсите морала от този разказ от софийските улици, ето го: Понякога, дори и в най-сивия ден, може да намериш цвят и топлина в неочаквани места ... или в чужд чадър.

So, if you're looking for the moral of this story from the streets of Sofia, here it is: Sometimes, even on the grayest day, you can find color and warmth in unexpected places ... or in someone else's umbrella.