Едно обикновено следобедно слънце се усмихваше на студентите, докато минаха през забързаните улици на столицата, София.

One ordinary afternoon sun smiled at the students as they walked through the bustling streets of the capital, Sofia.

Димитър, Елена и Николай, тримата приятели от университета, вървяха заедно с планове за следобедната кафе пауза.

Dimitar, Elena, and Nikolay, the three friends from university, walked together with plans for their afternoon coffee break.

Бързите им разговори внезапно бяха прекъснати пред впечатляващата сграда на Националния театър - тържествен и монументален.

Their quick conversations were suddenly interrupted in front of the impressive building of the National Theater - solemn and monumental.

Димитър направи крачка към високите въртящи се врати и с жест към приятелите си, каза: "Първи минах!

Dimitar took a step towards the tall revolving doors and with a gesture to his friends, said, "I'm going first!"

"Когато въртящата врата започна да върти Димитър, нещо се обърка.

As the revolving door started to spin Dimitar, something went wrong.

Той заклещи се между стъклените панели - въртящата врата спря.

He got stuck between the glass panels - the revolving door stopped.

Замахът му и самодоволната усмивка изчезнаха и те устъпиха място на затиснат поглед.

His wave and self-satisfied smile vanished, making way for a tight look.

"О, не!

"Oh no!

Димитър е заклещен!

Dimitar is stuck!"

" възкликна Елена, смеейки се, докато наведе глава към прозрачната бариера, разделяща ги.

exclaimed Elena, laughing as she leaned her head towards the transparent barrier separating them.

"Ха-ха, много смешно," промълви Димитър, опитвайки се да си спечели малко пространство.

"Haha, very funny," muttered Dimitar, trying to gain a little space.

"Помогнете ми да изляза!

"Help me get out!"

"Николай, който винаги беше спокоен, погледна наоколо.

Nikolay, who was always calm, looked around.

"Първо трябва да видим кое спря вратата," каза той и започна да инспектира механизма.

"First, we need to see what stopped the door," he said and started inspecting the mechanism.

Междувременно Елена потърси помощ от минувачите, но всички бързаха по своите дела и едва обръщаха внимание.

Meanwhile, Elena sought help from passersby, but everyone was in a hurry and barely paid attention.

"Опитай отново да се движиш бавно," предложи Николай.

"Try moving slowly again," Nikolay suggested.

Димитър опита, но вратата отказа да послуша.

Dimitar tried, but the door refused to listen.

Внезапно, Николай забеляза чанта притисната между вратите.

Suddenly, Nikolay noticed a bag caught between the doors.

"Елена, хвани това!

"Elena, grab this!"

" каза той, подавайки и чантата.

he said, handing her the bag.

Тя я взе и се усмихна, когато вратите се размръдваха.

She took it and smiled as the doors loosened.

"Наистина беше чантата!

"It was indeed the bag!"

"С усилие на тримата, вратата се освободи напълно и Димитър се измъкна.

With the effort of the three of them, the door was completely freed and Dimitar wriggled out.

"Благодаря ви, приятели," каза той, докато изправаше дрехите си.

"Thank you, friends," he said, straightening his clothes.

Сърцатият случай бе завършил, и тримата продължиха през светлината на залеза, като си обещаха, че ще помнят винаги този забавен, но напрегнат момент в София.

The heart-pounding incident was over, and the three continued through the light of the sunset, promising to always remember this amusing but tense moment in Sofia.

И така, едно обикновено следобедно приключение се превърна в спомен, който всички трима ще разказват с усмивка на уста.

And so, one ordinary afternoon adventure turned into a memory that all three would tell with a smile on their faces.