В София, под сянката на голямата градина до храм-паметника "Св. Александър Невски", Иван реши да се наслади на свободния си ден.

In Sofia, under the shadow of the large garden near the memorial temple of "St. Alexander Nevsky," Ivan decided to enjoy his day off.

Следобед беше слънчев, а небето бе ясно, като поток от синьо стъкло.

The afternoon was sunny, and the sky was clear as a stream of blue glass.

Ветрец носеше мирис на цветя и свежест.

A breeze carried the scent of flowers and freshness.

Иван си почиваше на една пейка, като от време на време хвърляше недовършената си сандвича към гладните гълъби.

Ivan rested on a bench, occasionally throwing his unfinished sandwich to the hungry pigeons.

Изведнъж, изпод храстите изскочи малко бездомно куче, изпълнено с жизнени скачания и игрив дух.

Suddenly, a little homeless dog jumped out from the bushes, filled with lively jumps and a playful spirit.

Иван, сърце разтопено от жалост и любов към животните, реши да го хване и да му помогне.

Ivan, with a heart melted by pity and love for animals, decided to catch it and help.

Той плъзна сандвича в джоба си и стана, насочвайки поглед към лековатото създание.

He slipped the sandwich into his pocket and stood up, focusing on the small creature.

Кучето погледна наблюдателно Иван и започна да бяга в обратна посока, изпуснало късче хляб от устата си.

The dog looked at Ivan observantly and began to run in the opposite direction, dropping a piece of bread from its mouth.

Иван се пусна след него без колебание, като му викаше обещаващи дъха на пиле думи.

Ivan set off after it without hesitation, calling out promising words with a hopeful tone.

В този момент Мария, студентка по изкуствоведение, скицираше пейзаж на парка в своя чертожен блок.

At that moment, Maria, an art history student, was sketching the park landscape in her drawing pad.

Тя беше толкова потопена в света на изкуството и природата, че не забелязваше околната си среда.

She was so immersed in the world of art and nature that she didn't notice her surroundings.

Иван, огледално потопен в мисията си да спаси кучето, се сблъска с нея, докато и двамата гледаха в различни посоки.

Ivan, equally absorbed in his mission to save the dog, collided with her as they both looked in different directions.

Книги, бои и четки се разпиляха върху тревата, като пъстроцветен дъжд.

Books, paint, and brushes scattered onto the grass like a colorful rain.

Мария изпусна шокиран вик, а Иван се извини бързо, навеждашиси да подпомогне разхвърляните й вещи.

Maria let out a shocked scream, and Ivan quickly apologized, helping to gather her scattered belongings.

"Моля те, помогни ми да хвана това куче!" - замоли я Иван, докато все още обираше четките от тревата.

"Please, help me catch this dog!" Ivan pleaded with her as he continued to retrieve her brushes from the grass.

Мария, вдъхновена от енергията и самораздаването на този непознат младеж, забрави за рисунките и се присъедини към необичайната му мисия.

Inspired by the energy and selflessness of this unknown young man, Maria forgot about her drawings and joined his unusual mission.

Те двамата започнаха да тичат през парка, като се сблъскваха с хора, изпускаха цветя, загърбваха сандвичи и дори падаха върху шумолещите листа.

The two of them started running through the park, bumping into people, dropping flowers, neglecting sandwiches, and even falling onto the rustling leaves.

Смяхът на Мария, смесен с упоритите викове на Иван, създаде неповторима мелодия, която свирише в ушите на случаен минувач.

Maria's laughter, mixed with Ivan's determined calls, created a unique melody that played in the ears of passersby.

След много забавни преследвания, усилени напъни и недоразумения, те най-накрая успяха да обградят кучето до детска площадка.

After many amusing chases, intensified efforts, and misunderstandings, they finally managed to corner the dog near the playground.

Иван подал ръка към кучето и то, с изтръпване на доверие, се приближи.

Ivan reached out to the dog, and it, trembling with trust, approached him.

Неговата длан нежно гладеше топла и мека козина, а Мария наблюдаваше с благодарност.

His palm gently stroked the warm, soft fur, while Maria watched with gratitude.

"Мисля, че ще го нарека Луна", каза Иван с мечтателен поглед.

"I think I'll call her Luna," Ivan said dreamily.

Накрая, след приключенията през деня, Мария и Иван изпратиха Луна в местния приют за животни, за да й намерят запазващ дом.

After their day of adventures, Maria and Ivan sent Luna to the local animal shelter to find her a permanent home.

Те останаха добри приятели, и до днес споделят истории и смях в същия този парк, показвайки, че понякога неочакваният сблъсък може да доведе до ново и прекрасно приятелство.

They remained good friends, and to this day, they share stories and laughter in the same park, showing that sometimes an unexpected encounter can lead to a new and beautiful friendship.