В нощта, когато луната беше пълна и светеше ярко над града, Тодор излязъл от офиса си в София с уморени стъпки.

On a night when the moon was full and shining brightly over the city, Todor left his office in Sofia with weary steps.

Работната му смяна била дълга и той само мечтаел за топлото си легло у дома.

His work shift had been long, and he could only dream of his warm bed at home.

Но когато се насочил към асансьора, не очаквал, че тази вечер ще бъде много различна от останалите.

But as he headed towards the elevator, he did not expect that this evening would be very different from the rest.

Стигайки до асансьора, Тодор натиснал бутона и почакал.

Reaching the elevator, Todor pressed the button and waited.

Вратите се отвориха и той видя двама клоуни - Петар и Елена, облечени с шарени дрехи и с големи бръчки от смях на лицата си.

The doors opened, and he saw two clowns - Petar and Elena, dressed in colorful clothes and with big creases of laughter on their faces.

Те сякаш бяха излезли от друг свят.

They seemed to have come from another world.

Тодор се почудил, но все пак влязъл в асансьора заедно с тях.

Todor was puzzled, but still entered the elevator with them.

Докато асансьорът се движел надолу, внезапно спря с трясък.

As the elevator descended, it suddenly stopped with a jolt.

Всички се погледнали изплашени.

Everyone looked at each other, frightened.

Тодор натискал бутоните, но нищо не се случвало.

Todor pressed the buttons, but nothing happened.

Те били заседнали тук, между етажите.

They were stuck here, between the floors.

С първоначалната паника отминала, тримата започнали да говорят.

After the initial panic passed, the three of them started talking.

Този странен съвпадение ги събрало и така, Тодор разбрал, че Петар и Елена не били обикновени клоуни, а актьори, които се завръщали от благотворително представление за деца.

This strange coincidence brought them together, and Todor learned that Petar and Elena were not ordinary clowns, but actors returning from a charity performance for children.

Часовете минавали, те размятали истории за живота си, а смяхът от време на време препълвал малкото пространство на асансьора.

As the hours passed, they exchanged stories about their lives, and laughter occasionally filled the small space of the elevator.

Тясното пространство се превърнало в сцена на неочаквано приятелство.

The confined space had turned into a stage for an unexpectedly delightful friendship.

Когато най-накрая техници пристигнали и отворили асансьора, тримата излезли не като чужди хора, а като приятели.

When the technicians finally arrived and opened the elevator, the three of them exited not as strangers, but as friends.

Тодор се раздели с Петар и Елена с обещание, че ще отиде на следващото им представление.

Todor parted with Petar and Elena, promising to attend their next performance.

И макар че началото на неговата вечер било неочаквано, той се чувствал благодарен за този странен, но прекрасен обрат на съдбата.

And although the beginning of his evening had been unexpected, he felt grateful for this strange but wonderful turn of fate.

И така, вместо да бъде само една забравена нощ, заключен в асансьор с две клоуни, това стана една от най-запомнящите се вечери в живота на Тодор - вечерта, когато той откри, че чудеса се случват дори и в най-малко очакваните моменти.

Thus, instead of being just a forgotten night, locked in an elevator with two clowns, it became one of the most memorable evenings in Todor's life - the night when he discovered that miracles happen even in the least expected moments.