В София, под сени на високите планини, живеел младият Иван.

In Sofia, beneath the shadows of the high mountains, lived the young Ivan.

Историята ни започва в разгара на пиковия час, когато улиците на града били препълнени с хора и коли, всеки търсел своя път към дома.

Our story begins in the height of rush hour, when the streets of the city were crowded with people and cars, each seeking their way home.

Иван бил много развълнуван.

Ivan was very excited.

Днес имал важна среща и искал да направи добро впечатление.

Today, he had an important meeting and wanted to make a good impression.

Но точно когато излязъл от колата си, докато мислел за предстоящия ден, той затворил вратата с бързина.

But just as he got out of his car, lost in thought about the upcoming day, he hastily shut the door.

След това с ужас разбрал, че е заключил ключовете си вътре.

Then, to his horror, he realized that he had locked his keys inside.

"Ох не, каква глупост!

"Oh no, what a silly mistake!"

" - възкликнал Иван и потупал по джобовете си в търсене на резервния ключ.

exclaimed Ivan, patting his pockets in search of the spare key.

Притеснен, той започнал да обикаля около колата, гледайки през прозорците си в надеждата да види ключа.

Worried, he began to roam around the car, peering through its windows in the hope of seeing the key.

Мария и Стоян, двама стари приятели на Иван, видели неговата злополука докато минавали покрай него.

Maria and Stoyan, two old friends of Ivan, saw his misfortune as they passed by.

Те спрели да видят какво се случва.

They stopped to see what was happening.

Стоян, който винаги намирал страната страна на нещата, заварил смешно положението на Иван.

Stoyan, who always found the humor in situations, noticed the funny predicament Ivan was in.

"Ти май правиш градските гълъби състезание?

"Are you trying to race the city pigeons?"

" - шегувал се Стоян, като наблюдавал как Иван обикаля около автомобила си.

teased Stoyan, watching Ivan pacing around his car.

Мария се усмихнала и също започнала да се смее.

Maria smiled and also started to laugh.

"Иван, може би ключовете са с теб?

"Ivan, maybe the keys are with you?

Провери всичките си джобове пак.

Check all your pockets again."

"Сърцето на Иван затрептяло от малък лъч надежда.

Ivan's heart fluttered with a glimmer of hope.

Той започнал да потупва всеки джоб на панталона си, якето и раницата си.

He began patting every pocket of his pants, jacket, and backpack.

И точно когато решил, че всичко е загубено, изведнъж усетил познатата форма на ключа в един от джобовете си.

Just when he thought all was lost, he suddenly felt the familiar shape of the key in one of his pockets.

С лице преливащо от облекчение и пращене, той извадил ключа и го вдигнал във въздуха като трофей.

With a face overflowing with relief and triumph, he pulled out the key and lifted it in the air like a trophy.

"Ето ги!

"Here they are!"

" - викнал той.

he exclaimed.

Мария и Стоян продължили да се смеят, облекчени, че всичко завършва добре.

Maria and Stoyan continued to laugh, relieved that everything was ending well.

"Изглежда днес гълъбите победиха," - казала Мария с усмивка, а Стоян прекратил смеха си за момент, за да добави: "Нека това да ти бъде урок, Иван.

"It looks like the pigeons won today," Maria said with a smile, and Stoyan paused his laughter for a moment to add, "Let this be a lesson to you, Ivan.

Винаги проверявай джобовете си първо.

Always check your pockets first."

"И така, с усмивки и леки сърца, тримата продължили към следващите си приключения в града, а Иван внимателно сложил ключовете си на място, където винаги ще ги намира – обесен на шията си.

And so, with smiles and light hearts, the three continued on to their next adventures in the city, with Ivan carefully placing his keys where he would always find them - hanging around his neck.