Един сив облачен ден в София, Иван седеше на старият дървен стол до прозореца и пиеше топло кафе.

On a gray, cloudy day in Sofia, Ivan sat on the old wooden chair by the window and drank hot coffee.

Той обичаше тишината на своята квартира, но тази сутрин тишината беше нарушена от мъркане.

He loved the quietness of his apartment, but this morning the silence was disturbed by meowing.

Иван погледна навън и видя котка, която се търкаше в краката на пейката в двора.

Ivan looked outside and saw a cat rubbing against the bench in the yard.

"Това трябва да е котката на Елена," помисли той.

"This must be Elena's cat," he thought.

Елена беше неговата съседка, която често пътуваше и Иван се грижеше за котката ѝ, когато я нямаше.

Elena was his neighbor who often traveled, and Ivan looked after her cat when she was away.

Без да се замисли, Иван излязъл навън с консерва тон в ръката.

Without hesitation, Ivan went outside with a can of tuna in his hand.

Котката се вгледа в него с големи зелени очи и мяука.

The cat stared at him with big green eyes and meowed.

Иван се усмихна и отвори консервата.

Ivan smiled and opened the can.

Котката започна да яде с огромен апетит, а Иван гледаше и се радваше, че помага.

The cat started eating with a huge appetite, and Ivan watched and felt happy to help.

След няколко минути, Елена излезе на балкона си и гледаше с учудване.

After a few minutes, Elena came out onto her balcony and watched in surprise.

"Иване, какво правиш?" попита тя.

"Ivan, what are you doing?" she asked.

"А, храня твоята котка," отговори Иван с увереност.

"Oh, I'm feeding your cat," Ivan replied confidently.

"Но моята котка е при мен в апартамента," каза Елена и по това време на балкона се показа пухкава котка.

"But my cat is here with me in the apartment," said Elena, and at that moment, a fluffy cat appeared on the balcony.

Иван замръзна и погледна шокирано към котката до него.

Ivan froze and looked shocked at the cat next to him.

Беше грешка, котката не беше на Елена.

It was a mistake; the cat didn't belong to Elena.

"Ох, извинявай, аз мислех..." започна Иван, но Елена се разсмя.

"Oh, I'm sorry, I thought..." Ivan started, but Elena laughed.

"Не е проблем, тази котка е бездомна и често идва тук за храна," каза тя.

"It's okay, that cat is a stray and often comes here for food," she said.

"Сигурна съм, че тя също ти е благодарна."

"I'm sure she's grateful to you too."

Иван облекчено се усмихна и въпреки недоразумението, котката се оказа щастлива.

Ivan smiled with relief, and despite the misunderstanding, the cat turned out to be happy.

Тя продължи да мяука и търкаше главата си об краката на Иван.

She continued to meow and rub her head against Ivan's legs.

В края на деня, Иван се почувства добре.

By the end of the day, Ivan felt good.

Той не само помогна на съседката си, но и се запозна с нов приятел.

Not only did he help his neighbor, but he also made a new friend.

И оттогава напред, когато Елена отсъстваше, Иван се грижеше не само за нейната котка, но и за малкия бездомен безделник, който той случайно беше "осиновил".

From then on, when Elena was away, Ivan took care not only of her cat, but also of the little stray scoundrel he had accidentally "adopted."