В един слънчев ден, в сърцето на София, Иван вървеше с уверени крачки по булевард "Витоша".

On a sunny day, in the heart of Sofia, Ivan walked confidently along "Vitosha" Boulevard.

Той беше вълнуван и нервен, защото след минути трябваше да присъства на много важно интервю за работа.

He was excited and nervous because he had to attend a very important job interview in a few minutes.

В ръката си той държеше кофе, което си беше купил, за да се успокои и събере мислите си преди предстоящото събитие.

In his hand, he held a coffee that he had bought to calm down and gather his thoughts before the upcoming event.

Иван беше облечен изключително елегантно, с нов бял риза и тъмносин панталон.

Ivan was dressed extremely elegantly, in a new white shirt and dark blue pants.

Оглеждал се беше сто пъти преди да излезе от къщи, искаше всичко да бъде перфектно.

He had checked himself a hundred times before leaving the house, wanting everything to be perfect.

Той беше минал през дълга подготовка за това интервю, изучавайки компанията назад и напред, практикувайки отговори на възможни въпроси, и с амбицията да спечели тази работа на всяка цена.

He had gone through extensive preparation for this interview, studying the company inside and out, practicing answers to possible questions, and with the ambition to win this job at any cost.

Но когато Иван тръгна да сипе малко захар в своето кофе, нещастният случай се случи.

But when Ivan started to pour some sugar into his coffee, the unfortunate accident happened.

Един непредпазлив човек се сблъска с него случайно, и горещата течност се разля върху новата му бяла риза.

a careless person accidentally bumped into him, and the hot liquid spilled onto his new white shirt.

Голямото кафяво петно се открояваше неприятно на фона на чистата белота.

The large brown stain stood out unpleasantly against the clean whiteness.

Иван усети как сърцето му потъва.

Ivan felt his heart sink.

Той си представи как всички в офиса го гледат със съжаление, как шансовете му за работата бързо изтичат със секундите, както кафето по ризата му.

He imagined how everyone in the office would look at him with pity, how his chances for the job were quickly slipping away with each passing second, much like the coffee on his shirt.

В този момент от отстрани се появи Елена.

At that moment, Elena appeared from the side.

Тя беше приятелка, която случайно минаваше наблизо и видя цялата ситуация.

She was a friend who happened to pass by and saw the whole situation.

"О, не! Иван, какъв късмет... или по-скоро липса на такъв," изрече тя съчувствено.

"Oh no! Ivan, what a stroke of bad luck... or rather, the lack of it," she said sympathetically.

Иван кимна, опитвайки се да не показва паника.

Ivan nodded, trying not to show panic.

"Това интервю е след десет минути, Елена, нямам време за нищо," каза той.

"This interview is in ten minutes, Elena, I don't have time for anything," he said.

Елена не губи време.

Elena didn't waste any time.

"Хайде с мен," каза тя и го дръпна нататък по улицата.

"Come with me," she said and pulled him along the street.

Водеше го в малък магазин, където се продаваха ризи.

She led him to a small store that sold shirts.

"Избери си една," нареди тя.

"Pick one," she ordered.

Иван бързо хвана риза, която приличаше на тази, която носеше, и сменената стана в движение.

Ivan quickly grabbed a shirt that resembled the one he was wearing, and swiftly made the change.

Плати за нея с благодарност към своята спасителка и погледът му отново се върна към часовника.

He paid for it, thanking his savior, and his gaze returned to the clock.

След като успя да се преоблече в съседния двор на един блок, Иван си отдъхна и благодари на Елена.

After managing to change in the courtyard of a nearby building, Ivan took a moment to relax and thank Elena.

Той последва начертания път към компанията, където го очакваха.

He followed the planned route to the company, where he was expected.

В самото начало на интервюто Иван разказа за странното приключение, преживяно минути преди да дойде.

Right at the beginning of the interview, Ivan told about the strange adventure he had just experienced minutes before arriving.

Това допринесе за спонтанния разговор, който последва и улесни напрегнатата атмосфера.

This contributed to a spontaneous conversation that followed, easing the tense atmosphere.

На следващия ден, Иван получи обаждане от Стефан, мениджърът на отдел "Човешки ресурси".

The next day, Ivan received a call from Stefan, the manager of the Human Resources department.

"Иван, впечатлен съм от решителността и бързото ти мислене в трудна ситуация," каза Стефан с уважение в гласа си.

"Ivan, I am impressed by your determination and quick thinking in a difficult situation," Stefan said with respect in his voice.

"Имаш работата."

"You got the job."

И така, животът на Иван взе нов, обещаващ завой благодарение на малко късмет, една среща навреме, и една нова риза.

And so, Ivan's life took a new, promising turn thanks to a little luck, a timely encounter, and a new shirt.

Иван вече знаеше, че във всеки нещастен случай може да има скрита възможност, стига човек да е готов да я види и да действа.

Ivan now knew that in every unfortunate event, there could be a hidden opportunity, as long as one is ready to see it and act.