Всеки си мислеше, че дните на Иван са спокойни и безпроблемни.

Everyone thought that Ivan's days were calm and uneventful.

Момчето винаги ходеше с усмивка на лицето и беше познато на всички в София със своята вечна позитивност.

The boy always walked around with a smile on his face and was known to everyone in Sofia for his eternal positivity.

Но днес, на един слънчев пролетен ден, Иван изпита малко нещастие, което ще донесе незабравим смях и приятелство.

But today, on a sunny spring day, Ivan experienced a little mishap that would bring unforgettable laughter and friendship.

Иван си идваше от училище и реши да мине през парка "Борисова градина".

Ivan was coming back from school and decided to walk through Borisova Gradina Park.

Пресичайки поляната, пълна с деца и веселба, той забеляза свободна пейка под голямо дърво.

Crossing the meadow, filled with children and merriment, he noticed an empty bench under a large tree.

Слънцето проблясваше между клоните и сцената беше идеална за почивка.

The sun was shining through the branches, and the scene was perfect for a rest.

Иван седна небрежно, без да забележи, че пейката е мокра от предната нощна роса.

Ivan sat down carelessly, without noticing that the bench was wet from the previous night's dew.

Вдигна се веднага с голямо мокро петно на панталона си, напомнящо на карта на някоя далечна и неоткрита земя.

He immediately stood up with a large wet spot on his pants, resembling a map of some distant and undiscovered land.

Настава смях от околния деца.

Laughter erupted from the surrounding children.

Иван погледна мократа си дреха и въпреки зачудването, устните му се изкривиха в усмивка.

Ivan looked at his wet clothes and despite his surprise, his lips curled into a smile.

"Ох, днес съм на водна терапия," измърмори той сам за себе си и изтупа дрехата си.

"Oh, today I'm on a water therapy," he mumbled to himself and brushed off his clothes.

В този момент наблизо се появи Елена, весело играеща с кучето си.

At that moment, Elena, happily playing with her dog, appeared nearby.

Забеляза Иван и не можеше да спре да се усмихва.

She noticed Ivan and couldn't help but smile.

"Ти ли си новият атракцион в парка?

"Are you the new attraction in the park?"

" извика тя с леко подигравателен тон, но със симпатия в очите.

she called out with a slightly teasing tone, but with sympathy in her eyes.

Иван не можеше да се сърди.

Ivan couldn't be angry.

"Ами изглежда така.

"Well, it seems so.

Но все пак, денят е прекрасен, така че мокрите панталони не могат да ми развалят настроението," отвърна той и се усмихна широко.

But still, the day is beautiful, so wet pants can't ruin my mood," he replied and smiled broadly.

Елена и Иван започнаха да си говорят и скоро забравиха за мокрото петно.

Elena and Ivan started talking and soon forgot about the wet spot.

Разговорът им беше лек и забавен.

Their conversation was light and fun.

Обсъдиха любимите си книги, филми и места в София.

They discussed their favorite books, movies, and places in Sofia.

Иван разбра, че Елена е негова съседка и че и двамата ходят на същото училище.

Ivan found out that Elena was his neighbor and that they both attended the same school.

Денят минаваше, мокрото петно изсъхна, но смяхът и новото приятелство, което се роди между Иван и Елена, продължаваха.

The day passed, the wet spot dried, but the laughter and the new friendship that blossomed between Ivan and Elena continued.

От този ден нататък, те често се срещаха в парка, винаги се сещайки за смешния инцидент с пейката.

From that day on, they often met in the park, always remembering the funny incident with the bench.

Иван разбра, че дори и малките нещастия могат да доведат до големи радости и че понякога един мокър банк в парка може да бъде началото на прекрасно приятелство.

Ivan realized that even small mishaps can lead to great joys and that sometimes a wet bench in the park can be the beginning of a beautiful friendship.