В София, под синьото небе, Славейка засвирва.

In Sofia, under the blue sky, a nightingale chirps.

Иван се събуди и погледна през прозореца - нов ден го очакваше.

Ivan wakes up and looks out the window - a new day awaited him.

Той обичаше спокойния живот в града с многото паркове и уютни кафенета, но днес Иван имаше други планове.

He loved the peaceful life in the city with its many parks and cozy cafes, but today Ivan had different plans.

Искаше да отведе кучето си на дълга разходка в парка.

He wanted to take his dog for a long walk in the park.

След закуска, Иван и кучето му, което той наричаше Луна, тръгнаха навън.

After breakfast, Ivan and his dog, whom he called Luna, went outside.

Луна винаги беше палава и изпълнена с енергия.

Luna was always mischievous and full of energy.

Докато минаваха покрай огромния търговски център в София, Луна видя котка и се измъкна от повода.

As they passed by the huge shopping center in Sofia, Luna saw a cat and slipped out of the leash.

Иван почна да тича след него.

Ivan started running after him.

Те влязоха в мола и търчаха покрай магазините.

They entered the mall and ran past the shops.

Изведнъж, кучето се затича към асансьора и скочи вътре точно когато вратите се затваряха.

Suddenly, the dog ran towards the elevator and jumped inside just as the doors were closing.

Иван скочи след него, но асансьорът спря с прекъсване на тока.

Ivan jumped after him, but the elevator stopped due to a power outage.

Заклещени в малкото пространство, Иван успокои плашещото се Луна.

Trapped in the small space, Ivan calmed the frightened Luna.

Чуха се гласове извън асансьора.

Voices could be heard outside the elevator.

Елена, служителка в мола, обясняваше на хората, че въпреки неудобството ще трябва да изчакат техниците.

Elena, an employee at the mall, was explaining to people that despite the inconvenience, they would have to wait for the technicians.

Иван почука по вратите на асансьора и извика за помощ.

Ivan knocked on the elevator doors and called for help.

Елена чу гласа му и разбра, че някой е вътре.

Elena heard his voice and understood that someone was inside.

Тя успокои Иван и му обеща, че скоро всичко ще бъде наред.

She reassured Ivan and promised him that everything would be okay soon.

Минути изглеждаха като часове.

Minutes felt like hours.

Но скоро асансьорът пак тръгна и вратите се отвориха.

But soon the elevator started again and the doors opened.

Иван и Луна бяха свободни.

Ivan and Luna were free.

Елена ги посрещна с облекчение на лицето.

Elena greeted them with relief on her face.

"Благодаря ви," каза Иван, гледайки Елена.

"Thank you," said Ivan, looking at Elena.

"Бяхте така добра, че ми помогнахте.

"You were so kind to help me."

"Луна пък лая за радост и развя опашка.

Luna, on the other hand, barked with joy and wagged her tail.

После Иван и Луна продължиха своята разходка в парка.

After that, Ivan and Luna continued their walk in the park.

Те играха и бяха щастливи.

They played and were happy.

Иван вече щеше да е много по-внимателен с Луна около асансьорите.

Ivan would now be much more careful with Luna around the elevators.

И така, след приключение в мола, всичко свърши добре.

So, after the adventure in the mall, everything turned out well.

Иван обеща на Елена да й купи кафе, за да я благодари за помощта.

Ivan promised to buy Elena a coffee to thank her for her help.

Слънцето светеше над града, а Славейката пак засвирва в парка.

The sun was shining over the city, and the nightingale chirped again in the park.