Един обикновен утрин в София, когато зората бавно се промъкваше между високите сгради, Емил се събуди от будилника.

One ordinary morning in Sofia, as the dawn slowly sneaked between the tall buildings, Emil woke up to the sound of his alarm clock.

Той беше типичен софиянец, който живееше в ритъма на града и беше свикнал с неговата шумотевица.

He was a typical Sofian, living in the rhythm of the city and accustomed to its bustling noise.

Отвори очи и погледна към часовника - беше 7:30 сутринта.

He opened his eyes and looked at the clock - it was 7:30 in the morning.

Бързо се изправи и бегом се подготви за работа.

He quickly got up and hastily got ready for work.

Кафето вече си пропусна, тази сутрин спешно трябваше да отиде на метрото.

He missed his coffee already; this morning he urgently needed to catch the metro.

Емил живееше близо до станция "Лъвов мост" и всяка сутрин потегляше по същия маршрут.

Emil lived close to the "Lion's Bridge" station and took the same route every morning.

Той знаеше, че трябва да си вземе важни документи за предстояща среща в офиса и за това тръгна наспех.

He knew he had to take important documents for an upcoming meeting in the office, so he left in a hurry.

Стигайки до станцията на метрото, той влезе в първия влак, който спря.

Arriving at the metro station, he boarded the first train that stopped.

Вагоните бяха пълни с хора, всеки зает със своите мисли и сутрешни ритуали.

The carriages were full of people, each absorbed in their own thoughts and morning rituals.

Емил се промуши между колегите пътници и се настани комфортно на свободно място.

Emil squeezed through the fellow passengers and settled comfortably in an empty seat.

Всеки път с неотменим интерес наблюдаваше тълпата.

Every time, he observed the crowd with unwavering interest.

Но днес нещо беше различно.

But today something was different.

Някой зад него задуша смях.

Someone behind him stifled a laugh.

Следващият пътник се обърна и се усмихна, отправяйки поглед към него.

The next passenger turned and smiled, making eye contact with him.

Емил се обърква, но не обръща внимание, докато не усети все по-нарастващия интерес към него.

Emil felt puzzled, but didn't pay attention until he sensed increasing interest in him.

Тогава той свали поглед надолу и замръзна от ужас.

Then he looked down and froze in horror.

Беше забравил да облече панталони!

He had forgotten to put on his trousers!

Сега беше ясно, че всички погледи са насочени именно към него – Емил беше в метрото само по боксери!

It was clear now that all eyes were on him - Emil was in the metro wearing only his boxers!

Изведнъж, разговорите стихнаха и вагонът се напълни с приглушени giggles.

Suddenly, the conversations quieted, and the carriage filled with muffled giggles.

Емил, цял червен в лицето, се опита да се покрие с портфейла си.

Emil, flushed in the face, tried to cover himself with his briefcase.

На следващата спирка, Милен, негов бивш съученик, влезе във вагона.

At the next stop, Milen, his former classmate, entered the carriage.

За щастие, Милен се сдържа и вместо да се присмее, веднага разбра тежкото положение на Емил.

Fortunately, Milen restrained himself and instead of laughing, immediately understood Emil's awkward situation.

"Емиле, какво става?

"Emil, what's going on?"

" - попита Милен съпричастно.

Milen asked sympathetically.

Емил мълчаливо обясни за забравените дрехи и спешната си нужда да стигне до работа.

Emil silently explained about the forgotten clothes and his urgent need to get to work.

Без да се замисли, Милен свали сакото си и го предложи на Емил, за да може да се покрие.

Without hesitation, Milen took off his jacket and offered it to Emil to cover himself.

Иван, който също беше във вагона и следеше случката, се включи в разговора.

Ivan, who was also in the carriage and had been following the incident, joined the conversation.

"Чувал съм, че има магазин за дрехи в близост до твоята спирка.

"I've heard there's a clothing store near your stop.

Ако искаш, мога да те придружа и да ти помогна да си купиш нови панталони," предложи той.

If you want, I can accompany you and help you buy new trousers," he offered.

Емил се почувства окуражен от неочакваното приятелство и благодарно прие помощта.

Emil felt encouraged by the unexpected kindness and gratefully accepted the help.

Когато тримата излязоха от метрото, те бързо откриха магазина, където Емил си купи панталони.

When the three of them exited the metro, they quickly found the store where Emil bought himself a pair of trousers.

С новото си облекло той се почувства отново уверен и благодарен за срещнатата доброта.

With his new clothing, he felt confident again and grateful for the kindness he had encountered.

Работният ден все пак започна добре, с поука за Емил и нови приятели до него.

The work day started well after all, with a lesson for Emil and new friends by his side.