В София веднъж падна гъста мъгла.

Once in Sofia, a thick fog fell.

Иван, голям градски момък, стискаше мап с адреси и поглеждаше напред в тъмнината.

Ivan, a big city boy, clutching a map with addresses, looked ahead into the darkness.

Трябваше да хване такси за важна среща, но улиците на София бяха като лабиринт.

He needed to catch a taxi for an important meeting, but the streets of Sofia were like a maze.

Иван се разхождаше, завива тук, завива там, но таксита никъде не бяха на видимо.

Ivan strolled, turning here and there, but the taxis were nowhere in sight.

Вместо жълти коли, той видя... кози.

Instead of yellow cars, he saw... goats.

Да, кози в центъра на София!

Yes, goats in the center of Sofia!

Оказа се, че без да иска, Иван бе допълзял до козя ферма, където веселима животни скакаха и блеяха.

It turned out that unintentionally, Ivan had stumbled upon a goat farm, where the cheerful animals were jumping and bleating.

"Това пък как стана?" объркано се питаше Иван.

"How did this happen?" Ivan asked himself, perplexed.

В този момент до него застана Елена, собственичката на фермата.

At that moment, Elena, the owner of the farm, approached him.

Тя беше млада и весела, облечена със синя предпазна престилка и със сено в косите.

She was young and cheerful, dressed in a blue apron and with hay in her hair.

"Загубил си се нали?" попита Елена с усмивка.

"Are you lost?" Elena asked with a smile.

"Това не е таксиметрова стоянка, а моята козя ферма."

"This isn't a taxi stand, it's my goat farm."

"Така е," съгласи се Иван, озадачен от невижданата подредба на улиците.

"Indeed," agreed Ivan, puzzled by the unexpected arrangement of the streets.

Елена не остана равнодушна.

Elena didn't remain indifferent.

Тя покани Иван да я последва и го изведе до големия път.

She invited Ivan to follow her and led him to the main road.

"Имам приятел таксиметров шофьор," каза тя.

"I have a friend who is a taxi driver," she said.

"Ще позвъня и ще ти уредя превоз."

"I'll give them a call and arrange a ride for you."

За секунди, да речем, един телефонен сигнал и вече се чуше дружелюбният глас на шофьора.

In seconds, let's say, one phone call and the friendly voice of the driver was already audible.

Иван благодари на Елена и си даде сметка, че понякога дори в големия и объркващ град могат да се намерят приятели на най-неочаквани места.

Ivan thanked Elena and realized that sometimes even in the big and confusing city, friends can be found in the most unexpected places.

С благодарност и леко учудване, той се качи в таксито и продължи към задачата си, с усещането, че денят му бе спасен от новоспечената приятелка от фермата с козите.

With gratitude and a hint of wonder, he got into the taxi and continued on his way, feeling that his day had been saved by his newly found friend from the goat farm.