Една сутрин, под ярките слънчеви лъчи на София, Иван тръгна на разходка по пъстрите улици на града.

One morning, under the bright sun rays of Sofia, Ivan set off for a walk along the colorful streets of the city.

Бе есен, и листата рисуваха пътеките в жълто и червено, а въздухът бе едновременно свеж и остър.

It was autumn, and the leaves painted the paths in yellow and red, while the air was simultaneously fresh and sharp.

Иван бе запътил към Националното художествено училище, където да се срещне със своята приятелка Елена.

Ivan was heading to the National Art School to meet his girlfriend Elena.

Те планирали да пият заедно кафе и да се разходят.

They planned to have coffee together and take a stroll.

Когато Иван пристигна, светлината на слънцето се отразяваше в прозорците на училището, като диаманти.

When Ivan arrived, the sunlight reflected in the school's windows like diamonds.

Градинката около училището бе пълна със статуи на известни художници, които сякаш оживяваха в светлината на деня.

The garden around the school was full of statues of famous artists that seemed to come alive in the daylight.

Иван обаче бе разсеян.

However, Ivan was distracted.

Мислеше си как ще изненада Елена, как ще я прегърне и как ще се засмее с нея.

He was thinking about how he would surprise Elena, hug her, and laugh with her.

Той забеляза фигура, облечена в дълга рокля, под едно от старите дървета в градината.

He noticed a figure in a long dress under one of the old trees in the garden.

Косите ù се стелеха като златист водопад по раменете, а гръбнакът й бе обърнат към него.

Her hair flowed like a golden waterfall over her shoulders, and her back was turned toward him.

"Елена!

"Elena!"

" - помисли си Иван, сърцето му прескочи от вълнение и забърза към нея.

thought Ivan, his heart skipping with excitement and racing towards her.

С няколко бързи стъпки Иван достигна до фигурата, потопил се цял в мечти и усмивки.

With a few quick steps, Ivan reached the figure, consumed by dreams and smiles.

И без да се замисли, той нежно целуна каменната рокля на фигурата.

Without hesitation, he gently kissed the stone dress of the figure.

Само за миг, челото му докосна студената повърхност, а губите му потънаха в камъка, изваян в нежната форма на лицето на статуята.

For a moment, his forehead touched the cold surface, and his lips sank into the stone, carved in the gentle form of the statue's face.

От страни се чу някакъв смях.

Laughter was heard from the side.

Група туристи, които също разглеждаха градинката, бяха станали свидетели на комичната ситуация и не можеха да сдържат забавлението си.

A group of tourists who were also exploring the garden had witnessed the comical situation and could not contain their amusement.

Иван изпита внезапен порив на срам и объркване и се обърна в търсене на утеха, само за да види истинската Елена да се приближава с широка усмивка.

Ivan felt a sudden rush of embarrassment and confusion and turned to seek solace, only to see the real Elena approaching with a broad smile.

"Иване, ти ли си?

"Ivan, is that you?"

" - попита Елена с леко докосване на рамото му.

Elena asked, lightly touching his shoulder.

Нейните очи светеха от забавление и нежност.

Her eyes shone with amusement and tenderness.

Потиснал чувството си на смущение, Иван успя да се усмихне.

Suppressing his feeling of embarrassment, Ivan managed to smile.

"Ами, аз.

"Well, I...

аз исках да те изненадам," - опита се той да обясни, все още леко засрамен.

I wanted to surprise you," he tried to explain, still slightly embarrassed.

Елена се смя и го прегърна.

Elena laughed and hugged him.

"Изненада ми направи," - каза тя, и двете им сърца затуптаха в унисон.

"You did surprise me," she said, and both of their hearts beat in unison.

В края на деня, Иван и Елена седяха в кафене, прегърнати и весели.

At the end of the day, Ivan and Elena sat in a café, embracing and happy.

Историята със статуята се превърна в любима спомен, и докато София посрещаше нощта със своите хиляди светлини, те знаеха, че влюбените невинаги трябва да бъдат сериозни, и че малките грешки могат да се превърнат в големи приключения на сърцето.

The story of the statue became a favorite memory, and as Sofia greeted the night with its thousands of lights, they knew that lovers don't always have to be serious, and that little mistakes can turn into great adventures of the heart.