Имаше веднъж един човек на име Иван, който обичаше да разхожда из улиците на София.

Once upon a time, there was a man named Ivan who loved to walk through the streets of Sofia.

Неговата приятелка Петра често го придружаваше.

His friend Petra often accompanied him.

Те обичаха да разглеждат историческите забележителности и да се наслаждават на красотата на града.

They enjoyed exploring the historical sights and admiring the beauty of the city.

Един топъл пролетен ден, докато минаваха през градинката на Националния театър, Иван забеляза статуята на известен български поет.

One warm spring day, as they were passing through the garden of the National Theater, Ivan noticed a statue of a famous Bulgarian poet.

Статуята беше толкова реалистична, че Иван я погледна и веднага започна да говори с нея.

The statue was so lifelike that Ivan looked at it and immediately started talking to it.

"Здравей, приятелю!

"Hello, my friend!

Как си днес?

How are you today?"

" извика Иван, мислейки, че статуята всъщност е жив човек.

Ivan exclaimed, thinking that the statue was actually a living person.

Петра, която видя цялата сцена, не можеше да спре да се усмихва.

Petra, who saw the whole scene, couldn't help but smile.

Тя остана настрани и се наслаждаваше на своето откритие, гледайки как Иван все още говори със статуята, чакайки отговор.

She stood aside and enjoyed her discovery, watching Ivan still talking to the statue, waiting for a response.

"Иван, това е статуя!

"Ivan, that's a statue!"

" каза Петра накрая, опитвайки се да задържи смяха си.

Petra finally said, trying to hold back her laughter.

Иван се обля в червено от срам и се обърна към приятелката си.

Ivan turned red with embarrassment and turned to his friend.

"Ой, Петра, наистина ли?

"Oh, Petra, really?"

" Смути се, гледайки отново статуята, и този път той можеше ясно да види, че се беше объркал.

Embarrassed, he looked at the statue again, and this time he could clearly see his mistake.

"Да, Иван, това е статуя на нашия велик поет.

"Yes, Ivan, that's a statue of our great poet.

Той не може да ти отговаря," продължи Петра със смях.

He can't respond to you," Petra continued with laughter.

Иван се замисли за момент и се усмихна.

Ivan pondered for a moment and smiled.

"Е, тогава сигурно той е най-спокойният слушател в целия град!

"Well, then he must be the most peaceful listener in the entire city!"

"И двамата се засмяха и продължиха разходката си из София, но не преди Иван вдигнащо една ръка с уважение към статуята.

They both laughed and continued their walk through Sofia, but not before Ivan respectfully raised his hand to the statue.

Този ден остана в техните спомени като забавна историята за една объркана среща в центъра на София.

That day remained in their memories as a fun story of a mistaken encounter in the center of Sofia.

Иван понесе с усмивка своето малко неудобство, а Петра - споделеното смях и радост от неочакваните моменти на живота.

Ivan took his little embarrassment with a smile, and Petra enjoyed the shared laughter and joy from the unexpected moments of life.