Веднъж в топъл слънчев ден в София, Иван реши да покани Мария на кафе в едно уютно кафене край булевард "Витоша".

Once on a warm sunny day in Sofia, Ivan decided to invite Maria for a coffee at a cozy café near "Vitosha" boulevard.

Иван не беше сигурен в своите умения да впечатлява, но искаше да опита.

Ivan wasn't sure about his ability to impress, but he wanted to give it a try.

Сърцето му чукаше мощно, когато видя Мария как се приближава.

His heart was pounding as he saw Maria approaching.

"Здравей, Мария!" извика Иван с лъчезарна усмивка, подавайки ръка за поздрав.

"Hello, Maria!" Ivan called out with a cheerful smile, extending his hand for a greeting.

"Здравей, Иван!" отвърна тя с топъл глас и седна на масата до него.

"Hello, Ivan!" she replied with a warm voice and sat at the table next to him.

Недалеч от тях Петър, приятел на Иван, наблюдаваше сцената от друга маса, където пиеше своето утринно кафе.

Not far from them, Peter, Ivan's friend, observed the scene from another table where he was having his morning coffee.

Иван, искайки да направи момента специален, поръча две капучина и сладкиш за Мария.

Wanting to make the moment special, Ivan ordered two cappuccinos and a pastry for Maria.

Въздухът беше напрегнат с очакване.

The air was tense with anticipation.

Мария, пълна с любопитство, наблюдаваше внимателно Иван.

Maria, full of curiosity, watched Ivan carefully.

Сърцето му биеше все по-бързо.

His heart was beating faster and faster.

В момента, в който сервитьорът остави чашите пред тях, Иван се изправи, искаше да каже нещо важно.

In the moment the waiter left the cups in front of them, Ivan stood up, wanting to say something important.

"Мария, отдавна искам да ти кажа...", започна той, но ръцете му тръпнаха и несъзнателно смути чашата с кафе.

"Maria, I've wanted to tell you for a long time..." he began, but his hands trembled and inadvertently knocked over the coffee cup.

Секунди по-късно, горещо капучино катастрофически изпрати своето съдържание върху неговата блуза.

Seconds later, hot cappuccino catastrophically sent its contents onto his shirt.

"О, не!" възкликна Иван, докато Мария избухна в искрен смях.

"Oh no!" exclaimed Ivan, while Maria burst into genuine laughter.

Петър се приближи с няколко салфетки в ръка, за да помогне на приятеля си.

Peter approached with a few napkins in hand to help his friend.

"Да ви лъжа, Ивано, вече си ми впечатлил смисъла за хумор," шеговито каза Петър.

"I must admit, Ivan, you've already impressed me with your sense of humor," jokingly said Peter.

Мария все още се смееше и добави: "Иван, това е най-запомнящото се кафе, което някога съм имала!"

Maria was still laughing and added, "Ivan, this is the most memorable coffee I've ever had!"

Иван, макар и мокър и опарен, разбра, че истинското впечатление не идва от перфектната представа, а от способността да се смееше на неволята.

Ivan, despite being wet and scalded, realized that true impression doesn't come from a perfect performance, but from the ability to laugh at misfortune.

Той се усмихна и се включи в смеха им.

He smiled and joined in their laughter.

"Добре, поне ще остана в спомените ти," съгласи се Иван.

"Well, at least I'll stay in your memories," Ivan agreed.

След този незабравим ден, тримата станаха не просто познати, а истински приятели.

After that unforgettable day, the three of them became not just acquaintances, but true friends.

Иван научи, че истинската смелост е да бъдеш себе си и че грешките могат да носят повод за радост и смях, а не само за разочарование.

Ivan learned that true courage is to be oneself and that mistakes can bring joy and laughter, not just disappointment.