Иван вървеше бързо по тротоарите на София, бе забравил че трябва да стигне до среща на върха на една от най-високите сгради в града.

Ivan was walking briskly along the sidewalks of Sofia, having forgotten that he needed to get to a meeting at the top of one of the tallest buildings in the city.

Въздухът беше свеж, а хората около него се бързаха към своите дневни задачи.

The air was fresh, and people around him hurried about their daily tasks.

Слънцето изгряваше над красивите сгради, проправяйки си път през узките улички.

The sun rose above the beautiful buildings, making its way through the narrow streets.

Иван влезе в огромния офис блок и погледна към електронния табло, който сочеше етажа на срещата му.

Ivan entered the huge office building and glanced at the electronic board indicating the floor of his meeting.

Побърза към асансьорите. Натисна бутона за повикване и когато вратите се отвориха, вътре видя нещо необикновено - група клоуни.

He hurried to the elevators, pressed the call button, and when the doors opened, he saw something unusual inside – a group of clowns.

Клоуните, които явно се подготвяха за някакво събитие на същия етаж, бяха шумни и весели, облечени с пъстри костюми и гримирани с разноцветни усмивки.

The clowns, who were clearly preparing for an event on the same floor, were noisy and cheerful, dressed in colorful costumes and made up with multicolored smiles.

Иван, въпреки изненадата, стъпи в асансьора, натисна бутона за своя етаж и вратите се затвориха.

Despite the surprise, Ivan stepped into the elevator, pressed the button for his floor, and the doors closed.

Но внезапно всичко потъна в тишина и асансьорът спря.

But suddenly everything fell into silence, and the elevator stopped.

Лампата за надписа "Спирка" светваше непрекъснато.

The "Stop" light on the panel was lit continuously.

Иван и клоуните бяха заседнали.

Ivan and the clowns were stuck.

Ситуацията беше абсурдна и доста объркваща.

The situation was absurd and quite confusing.

Мария и Николай, двама от клоуните, се опитаха да успокоят Иван, като му казаха, че това понякога се случва и скоро ще бъдат отново на път.

Maria and Nikolai, two of the clowns, tried to reassure Ivan, telling him that this sometimes happens and they would soon be on their way again.

Мария извади малък радио и пусна музика, за да направи случката по-приятна.

Maria took out a small radio and turned on some music to make the situation more pleasant.

Часовете минаваха, но никой не идваше да ги спаси.

Hours passed, but no one came to rescue them.

Иван започна да разбира клоуните и техните шеги, те му разказаха за своя живот и защо са избрали този път.

Ivan started to understand the clowns and their jokes, and they told him about their lives and why they had chosen this path.

Всички заедно създадоха весела атмосфера въпреки затрудненото положение.

Together, they created a cheerful atmosphere despite the difficult situation.

Накрая, след няколко дълги часа, асансьорът тръгна.

Finally, after several long hours, the elevator started moving.

Когато вратите се отвориха, Иван се почувства облекчен.

When the doors opened, Ivan felt relieved.

Той се раздели с клоуните, благодари им за подкрепата и обеща да ги гледа на следващото им представление.

He bid farewell to the clowns, thanked them for their support, and promised to attend their next performance.

И въпреки, че изпусна своята среща, той спечели нови приятели и невероятен разказ за това как един ден започна със засядане в асансьор с клоуни в центъра на София.

Despite missing his meeting, he gained new friends and an incredible story about how one day began with being stuck in an elevator with clowns in the center of Sofia.