В София, градът, който никога не спи, Иван мина бързо към своята съдба.

In Sofia, the city that never sleeps, Ivan hurried towards his destiny.

Това беше денят на неговото важно интервю за работа, и той не можеше да си позволи нито забавяне, нито грешка.

It was the day of his important job interview, and he couldn't afford any delay or mistake.

Слънцето огряваше небосклона и отразяваше мечтите му в светлината на новото утро.

The sun rose in the sky, reflecting his dreams in the light of the new morning.

Внимателно беше избрал най-добрия си костюм и сега се спря пред любимото си кафене за последна доза увереност под формата на кафе "американо".

He had carefully chosen his best suit and now stood in front of his favorite café for one last dose of confidence in the form of an "Americano" coffee.

Именно там се случи непредвиденото.

It was there that the unexpected happened.

Докато чакаше в опашката, Иван се люшкаше нервно на пръсти.

As he waited in line, Ivan nervously tapped his fingers.

Внезапно, някой бутна небрежно лакътя си в ръката му и... О, не! Чашата му се преобърна и тъмните капки кафе забързаха към белия му риза.

Suddenly, someone carelessly nudged their elbow into his hand and... Oh no! His cup overturned, and the dark drops of coffee rushed onto his white shirt.

Той замръзна от ужас. Току-що изпраният костюм сега беше в безредие, и времето не прощаваше; интервюто беше след час.

He froze in horror. His freshly washed suit was now in disarray, and time did not forgive; the interview was in an hour.

Иван бързо прецени ситуацията. Нуждаеше се от чудо, но в големия град чудесата са си само в приказките.

Ivan quickly assessed the situation. He needed a miracle, but in the big city, miracles are only found in fairy tales.

Тогава, между кофти моменти и безнадеждност, чу глас до себе си.

Then, amid the distress and hopelessness, he heard a voice next to him.

"О, мога ли да помогна?" - попита някаква дама до него със съчувствие в гласа. Елена, служителка в кафенето, го беше наблюдавала.

"Can I help?" asked a lady next to him, with sympathy in her voice. Elena, an employee at the café, had been watching him.

Тя му донесе мокри кърпички и му предложи да позаимства фен от служебното помещение.

She brought him wet wipes and offered to lend him a fan from the back room.

Иван прие помощта и, заедно с Елена, овладяха кафените петна колкото може по-добре.

Ivan accepted the help, and together with Elena, they managed to tackle the coffee stains as best as they could.

След като петната избледняха, мъжът почувства възвръщане на надеждата.

After the spots faded, he felt a glimmer of hope returning.

Със самочувствие, което беше почти възстановено, Иван благодари на Елена и тръгна към офис сградата, където го чакаха.

With his confidence almost restored, Ivan thanked Elena and headed towards the office building where he was expected.

Той влезе в изпитателното помещение, обясни ситуацията с усмивка и бе посрещнат с разбиране.

He entered the interview room, explained the situation with a smile, and was greeted with understanding.

Интервюто премина, както се надяваше Иван - правеше впечатление с опита и знанията си повече, отколкото с външния си вид.

The interview went as Ivan had hoped – he made an impression with his experience and knowledge, more so than with his appearance.

И когато телефонът му звънна по-късно същия ден, той вече знаеше: работата беше негова.

And when his phone rang later that day, he already knew: the job was his.

Сред оживлението и хаоса на София, срещата с едно невинно решение и една любезна дама променили деня и бъдещето му.

Amid the hustle and bustle of Sofia, the encounter with one innocent mistake and a kind lady had changed his day and his future.

Край.

The end.