В един хладен но същевременно слънчев ден в София, Иван се разхождаше непринудено покрай старите каменни улици на града.

On a cold yet simultaneously sunny day in Sofia, Ivan was casually strolling along the city's old cobblestone streets.

Той беше млад мъж с живи очи и широка усмивка, който току-що беше приел нова работа в столицата и още се опитваше да свикне със суматохата на големия град.

He was a young man with lively eyes and a wide smile, who had just taken on a new job in the capital and was still trying to get used to the hustle and bustle of the big city.

Докато разглеждаше забележителностите, Иван забеляза неподвижната фигура на един старец, който стоеше неподвижно до входа на градската градина.

While admiring the sights, Ivan noticed the motionless figure of an elderly man standing still at the entrance of the city garden.

Статуята беше толкова реалистична, с бръчки и мъдър поглед, че Иван бързо прецени, че това е един повече от обикновен Софиянец, отдаден на наблюдението на променящия се свят.

The statue was so lifelike, with wrinkles and a wise gaze, that Ivan quickly concluded that this was more than just an ordinary Sofian, devoted to observing the changing world.

Очарован от тази представа, Иван се приближи и заговори статуята:"Здравейте, господине!

Charmed by this sight, Ivan approached and addressed the statue, saying, "Hello, sir!

Каква прекрасна ден е днес, нали?

What a beautiful day it is, isn't it?"

"По обичая на града, Иван очакваше вежлив отговор или поне усмивка.

In the city's tradition, Ivan expected a polite response or at least a smile.

Вместо това статуята остана неподвижна.

Instead, the statue remained motionless.

Няколко деца играяха наблизо и започнаха да се кикотят, като наблюдаваха как мъжът говори с неживотен предмет.

A few children playing nearby began to giggle as they watched the man speaking to an inanimate object.

Сред тълпата се намираше и Мария, която разпозна в Иван наскоро пристигналите в града.

Among the crowd was Maria, who recognized Ivan as one of the recent arrivals in the city.

Тя не можа да устои на изкушението и се приближи към него, казвайки:"Изглежда, че сте направили нов приятел!

She couldn't resist the temptation and approached him, saying, "Looks like you've made a new friend!"

"Иван погледна любопитно към Мария, а после огледа отново фигурата и осъзна своята грешка.

Ivan looked curiously at Maria, then glanced back at the statue and realized his mistake.

Червеникав започна да се извинява:"О, аз съм.

Blushing, he began to apologize, "Oh, I...

аз мислех, че.

I thought that..." Maria smiled warmly.

"Мария се усмихна топло.

"Don't worry, it happens to all of us sometimes.

"Не се притеснявайте, случва се на всеки от нас понякога.

The statues here are created to inspire and be a part of street life.

Статуите тук са създадени, за да вдъхновяват и да бъдат част от уличния живот.

Welcome to Sofia, Ivan!"

Добре дошли в София, Иван!

At that moment, their friend Peter approached them.

"В този момент до тях подхожда Петар, приятел на Мария, който беше видял цялата сцена от разстояние.

He had seen the whole scene from a distance.

"Иван, това е Петар.

"Ivan, this is Peter.

Той може да ти разкаже за всяка статуя и история в София!

He can tell you about every statue and story in Sofia!"

" каза Мария.

Maria said.

Така, смущението се превърна в началото на едно ново приятелство.

Thus, the embarrassment turned into the beginning of a new friendship.

Петар наистина знаеше много и с удоволствие сподели своите знания с новодошлия Иван.

Peter indeed knew a lot and was happy to share his knowledge with the newcomer, Ivan.

Мария обеща, че ще го води из известните кафенета и книжарници на града.

Maria promised to take him to the well-known cafes and bookstores in the city.

Иван научи, че понякога една грешка може да доведе до нещо хубаво и тепърва започна да почувства София като своя дом.

Ivan learned that sometimes a mistake can lead to something wonderful, and he was starting to feel Sofia as his home.

И в края на деня, след като беше смеен на улицата, той остави с богатството на нови приятели и истории, които да сподели.

At the end of the day, after being laughed at on the street, he left with the wealth of new friends and stories to share.