На една слънчева сутрин, Иван излезе от своята малка квартира в София.

On a sunny morning, Ivan stepped out of his small apartment in Sofia.

Той беше вълнуван, защото този ден беше особен.

He was excited because this day was special.

Иван трябваше да представи голям проект пред своите колеги и притежаваше всичко нужно в своя лаптоп.

Ivan had to present a big project to his colleagues and had everything he needed in his laptop.

Хвана метрото на станция "Сердика".

He caught the metro at the "Serdika" station.

Вагонът беше пълен и хората стояха стиснати един до друг.

The carriage was full and people were standing closely packed together.

Иван успя да намери място за седене и остави раницата си до краката си.

Ivan managed to find a seat and placed his backpack at his feet.

Световете се мятаха от спирка на спирка, а Иван мечтаеше за успехите, които щеше да постигне.

The lights flickered as the metro moved from stop to stop, while Ivan dreamed of the successes he would achieve.

Когато достигна спирката, където трябваше да слезе, Иван бързо хвана една раница и напусна метрото.

When he reached the station where he had to get off, Ivan quickly grabbed a backpack and left the metro.

По пътя към офиса, той реши да провери своята презентация за последен път.

On the way to the office, he decided to check his presentation one last time.

Но когато отвори раницата, установи, че вместо лаптопа, тя е пълна с картофи.

But when he opened the backpack, he realized that instead of the laptop, it was full of potatoes.

Паниката го обзе, това беше катастрофа!

Panic gripped him, and it was a disaster!

Иван започна да обикаля из станцията, търсейки своята истинска раница.

Ivan began to wander around the station, searching for his real backpack.

В този момент срещна Петра, стара приятелка, която случайно беше дошла да пътува с метрото.

At that moment, he ran into Petra, an old friend who happened to be traveling on the metro.

"Какво правиш с тази торба картофи, Иван?

"What are you doing with a bag of potatoes, Ivan?"

" попита Петра с усмивка.

Petra asked with a smile.

Иван й обясни за объркването, а тя предложи помощ.

Ivan explained the mix-up to her, and she offered to help.

Двамата заедно започнаха да търсят изгубената раница, но безуспешно.

They started searching for the lost backpack together, but to no avail.

Тогава Петра му предложи да позвъни на информационния център на метрото.

Then Petra suggested he call the metro's information center.

Докато Иван разговаряше с оператора, до тях се приближи мъж.

While Ivan was on the phone with the operator, a man approached them.

Той беше Стефан, сърдечен човек, който по невнимание беше взел раницата на Иван, мислейки, че е своята.

It was Stefan, a kind-hearted person who had mistakenly taken Ivan's backpack, thinking it was his own.

Видял объркването на лицето на Иван, разбрал грешката си и бързо се върнал, за да я върне.

Seeing Ivan's confusion, he realized his mistake and quickly returned to hand it over.

Иван не можеше да повярва на късмета си.

Ivan couldn't believe his luck.

Той благодари на Стефан от сърце и хукна към офиса си.

He thanked Stefan from the bottom of his heart and hurried to his office.

В края на деня, Иван успешно представи своя проект и беше аплодиран от всички.

At the end of the day, Ivan successfully presented his project and was applauded by everyone.

А вечерта, той, Петра и Стефан се събраха в малък уютен ресторант, за да отпразнуват.

In the evening, he, Petra, and Stefan gathered at a cozy restaurant to celebrate.

Историята с картофите се превърна в забавен анекдот и Иван осъзна, че понякога и грешките могат да доведат до щастлив край.

The potato mishap became a funny anecdote, and Ivan realized that sometimes mistakes can lead to a happy ending.