В един красив, слънчев ден в София, Димитар реши да излезе на разходка.

On a beautiful, sunny day in Sofia, Dimitar decided to go for a walk.

Той облече любимите си панталони и тръгна към Южния парк.

He put on his favorite pants and headed to South Park.

Там винаги се случваха вълнуващи неща и младият мъж обичаше да наблюдава играещите деца, бягащите кучета и щурците, които свиреха своя концерт сред цветните клумби.

Exciting things always happened there, and the young man loved watching the playing children, the running dogs, and the starlings playing their concert among the colorful flower beds.

Димитар се разхождаше и се наслаждаваше на пролетната зеленина, докато не усети колко е уморен.

Dimitar strolled and enjoyed the spring greenery until he felt how tired he was.

Видя една пейка, точно до фонтана, където слънцето светеше и птиците пееха.

He saw a bench right next to the fountain, where the sun was shining and the birds were singing.

Той се усмихна, ускори стъпка и седна без да забележи, че пейката беше наскоро боядисана.

He smiled, quickened his pace, and sat down without noticing that the bench had recently been painted.

Цветовете оставиха ярки ивици по панталоните му.

The colors left bright streaks on his pants.

О, не!

Oh no!

Димитар се изнерви.

Dimitar got upset.

Това бяха неговите любими панталони.

These were his favorite pants.

Той стана бързо и се огледа.

He quickly stood up and looked around.

Нямаше никого наоколо.

There was no one nearby.

"Как може никой да не ме предупреди?

"How could no one warn me?"

" - помисли си той.

he thought.

Димитар тържествено реши, че трябва да вземе нещата в свои ръце.

Dimitar solemnly decided that he had to take matters into his own hands.

Той отиде до магазина за художествени материали и купи бои и четка.

He went to the art supply store and bought paint and a brush.

Върна се на пейката и започна да я рисува.

He returned to the bench and started to paint it.

Рисуваше със сърце и душа, и скоро пейката се превърна в истинско произведение на изкуството - с картини на Витоша, Александър Невски и малки шарени балони.

He painted with heart and soul, and soon the bench turned into a true work of art - with paintings of Vitosha, Alexander Nevsky, and small colorful balloons.

Димитар стоеше отстъпил и се усмихваше на своята работа, когато до него се приближи дама с камера.

Dimitar stood back and smiled at his work when a lady with a camera approached him.

Тя беше от вестник и искаше да направи репортаж за новата градска атракция.

She was from a newspaper and wanted to cover the new city attraction.

Димитар беше превърнал неприятния инцидент в нещо, което радваше хората.

Dimitar had turned the unpleasant incident into something that brought joy to people.

Статията излезе на другия ден и всички в София научиха за творческия подход на младия мъж към неочаквания проблем.

The article came out the next day, and everyone in Sofia learned about the young man's creative approach to an unexpected problem.

Хората започнаха да идват в парка, за да се снимат с цветната пейка, а Димитар стана известен като "художникът от Южния парк".

People started coming to the park to take pictures with the colorful bench, and Dimitar became known as "the artist from South Park."

Той вече не беше разстроен за своите панталони, а се гордее, че остави отпечатък върху своя град и сърцата на неговите жители.

He was no longer upset about his pants but proud that he had left a mark on his city and in the hearts of its residents.