Една слънчева сутрин тримата приятели – Стефан, Мария и Иван - решиха, че времето е перфектно за изкачване на Витоша планина.

One sunny morning, three friends - Stefan, Maria, and Ivan - decided that the weather was perfect for climbing Vitosha Mountain.

Всеки от тях беше завързал плътен шал около врата и сложил топла зимна шапка на главата си.

Each of them had wrapped a thick scarf around their neck and put on a warm winter hat.

Мария имаше най-пухкавата шапка, в цветовете на есенните листа.

Maria had the fluffiest hat, in the colors of autumn leaves.

"Направо изглеждаш като пухено зайче с тази шапка!

"You look just like a fluffy bunny with that hat!"

" подхвърли Иван и тримата се разсмяха.

teased Ivan, and the three of them laughed.

Те тръгнаха по планинските пътеки, като се надпреварваха кой ще открие първи красива цвете или интересен камък.

They set off on the mountain paths, competing to see who could find a beautiful flower or an interesting rock first.

След няколко часа ходене, стигнаха до широка поляна, пълна с мека трева и разхвърляни през нея бели точки – стадо овце, които пасяха спокойно.

After a few hours of walking, they reached a wide clearing, full of soft grass and scattered white dots - a flock of sheep peacefully grazing.

Стефан извади от раницата си малък бинокъл и започна да наблюдава околната природа.

Stefan took out a small pair of binoculars from his backpack and started observing the surrounding nature.

Докато Мария се отпусна на земята, да почине, Иван реши да намери кладенец за вода.

While Maria relaxed on the ground to rest, Ivan decided to find a well for water.

"Никога не съм виждал Витоша толкова красива," въздъхна Стефан, премествайки бинокъла от ляво на дясно.

"I've never seen Vitosha so beautiful," sighed Stefan, moving the binoculars from left to right.

Точно в този момент, отстрани започна някакво движение.

Just then, some movement started to the side.

Стефан се ужаси, когато видя, че пухкавата шапка на Мария бяга сама през поляната.

Stefan was horrified to see that Maria's fluffy hat was running across the clearing by itself.

"Мария, шапката ти!

"Maria, your hat!"

" извика той и забрави за бинокъла, тръгвайки в преследване.

he shouted, forgetting about the binoculars and chasing after it.

Той бягаше и бягаше, крещейки, но "шапката" се движеше все по-бързо.

He ran and ran, shouting, but the "hat" moved faster and faster.

Виждайки този смешен преследвач, останалите овце се стреснаха и подпукаха и те като топки през тревата.

Seeing this funny chase, the other sheep got stressed and started jumping around like balls on the grass.

Стефан се оказа в средата на овче състезание.

Stefan found himself in the middle of a sheep race.

Когато се приближи достатъчно, Стефан разбра, че грешката е негова - изобщо не е преследвал шапката, а малко, пухкаво агънце.

When he got close enough, Stefan realized his mistake - he wasn't chasing the hat at all, but a little fluffy lamb.

"Стефане, какво правиш?

"Stefan, what are you doing?"

" Иван се върна с бутилка вода в ръка.

Ivan returned with a water bottle in hand.

Стефан смутен спря до своя приятел и обясни забавната ситуация.

Stefan stopped next to his friend, feeling embarrassed, and explained the funny situation.

Мария, все още лежаща на тревата, само се смееше, виждайки ги.

Maria, still lying on the grass, just laughed seeing them.

"Поне овцете се разведриха от твоята бърза бягана," добави тя, докато поправяше своята шапка, която все още се оказа на главата й.

"At least the sheep cheered up from your fast running," she added, while adjusting her hat, which still turned out to be on her head.

"Изглежда денят ни на Витоша се превърна в истинско приключение," каза Иван, докато тримата продължиха своя път през планината, вече с голяма история за разказване.

"It looks like our day on Vitosha turned into a real adventure," said Ivan as the three continued their journey through the mountain, now with a great story to tell.

На залез слънце, сърцата и устните им наситени от споделени смех и радост, приятелите слезнаха по пътеките на Витоша.

At sunset, their hearts and lips filled with shared laughter and joy, the friends descended the paths of Vitosha.

Те вече не бяха само група туристи, а носители на топла, весела и незабравима история.

They were no longer just a group of tourists, but bearers of a warm, joyful, and unforgettable story.