Market Laughter: A Sofia Serendipity
FluentFiction - Bulgarian
Market Laughter: A Sofia Serendipity
Един слънчев ден в центъра на София, на големия пазар, се случи една забавна история.
One sunny day in the center of Sofia, at the big marketplace, a funny story happened.
Иван беше добър човек с щастлива усмивка и вечно търсеше най-добрите сделки.
Ivan was a good person with a happy smile and always sought the best deals.
Той луташе се между щандовете, притеглен от аромата на пресни плодове и зеленчуци.
He wandered among the stalls, drawn by the aroma of fresh fruits and vegetables.
Всеки продавач го покани с думите: “Добре дошъл, Иван!
Every seller invited him with the words, "Welcome, Ivan!
Прясно и вкусно, само за теб!
Fresh and delicious, just for you!"
”Мария, пълна с жизненост и веселие, реши да посети същия този пазар.
Maria, full of life and joy, decided to visit the same market.
Но тя не беше продавач.
But she wasn't a seller.
Тя беше там, за да купи подаръци за своята майка.
She was there to buy gifts for her mother.
В ръцете си държеше списък, където гордо се редуваха имената на различни зеленчуци и плодове.
In her hands, she held a list proudly displaying the names of various vegetables and fruits.
Георги беше спокоен младеж, който наслаждаваше на разходката сред шарените тенти на пазара, наблюдавайки хората и техните ежедневни истории.
Georgi was a calm young man who enjoyed walking among the colorful tents at the market, observing people and their daily stories.
Случайно, Мария спря до касетките с червени, сочни домати, за да провери цената.
By chance, Maria stopped by the baskets of red, juicy tomatoes to check the price.
Тя се наведе и попипа един домат, оценявайки неговото качество.
She leaned over and touched a tomato, assessing its quality.
В това време Иван дойде отзад и я видя, бъркаща се сред доматите.
At that moment, Ivan came from behind and saw her rummaging through the tomatoes.
“Колко струват доматите?
"How much do the tomatoes cost?"
” - попита Иван с учтиво настояване.
Ivan asked politely but persistently.
Мария се обърна, изненадана от неочаквания въпрос.
Maria turned around, surprised by the unexpected question.
За миг те се засмяха.
For a moment, they laughed.
Тя му обясни, че е купувач, а не продавач, и двамата започнаха да говорят.
She explained that she was a buyer, not a seller, and the two of them started talking.
Разговорът им беше толкова забавен и лек, че забравиха за момент оживлението на пазара.
Their conversation was so enjoyable and light that they forgot for a moment about the hustle and bustle of the market.
В разговора им се намеси и Георги.
Georgi also joined their conversation.
Той беше съсед на Иван и често посещаваше пазара.
He was Ivan's neighbor and often visited the market.
“Иван, виждам, че вече пазаруваш с усмивка,” каза Георги и им махна с ръка.
"Ivan, I see you're already shopping with a smile," Georgi said, waving at them.
Тримата прекараха часове, обикаляйки пазара, разглеждайки продукцията и смеейки се на случката.
The three spent hours wandering through the market, looking at the produce and laughing about their encounter.
В края на деня Иван и Мария си обещаха да се видят отново, този път не на пазара, a на кафе.
At the end of the day, Ivan and Maria promised to meet again, this time not at the market, but for coffee.
Когато залезът оцвети небето в топли тонове, тримата се разделиха с весели сърца и обещанието, че това е само началото на тяхната приятелство.
As the sunset painted the sky in warm hues, the three parted with happy hearts and the promise that this was only the beginning of their friendship.