Laughter & Lessons Under Vitosha's Stars
FluentFiction - Bulgarian
Laughter & Lessons Under Vitosha's Stars
На ръба на гората при подножието на Витоша планина, там където слънцето докосва върховете и където вятъра нежно шепти приказки, тримата приятели Ивана, София и Стоян решиха да прекарат своя приключенски уикенд.
At the edge of the forest at the foot of Vitosha Mountain, where the sun touches the peaks and the wind gently whispers tales, the three friends Ivana, Sofia, and Stoyan decided to spend their adventurous weekend.
Ивана, смелата и неудържима, беше уверена, че ще открие най-невероятните планински пътеки.
Ivana, bold and unstoppable, was certain she would find the most incredible mountain trails.
София, веселата и вечно разсеяна, носеше в раницата си храна и вино, които да споделят под звездното небе.
Sofia, cheerful and always scattered, carried food and wine in her backpack to share under the starry sky.
А Стоян, разумният и опитен турист, имаше картата и компаса - необходимите инструменти за всяко пътешествие.
And Stoyan, the wise and experienced hiker, had the map and compass - the necessary tools for any journey.
Следвайки извиляща се пътечка, потънала в зеленина групата достигна едно красиво поляна, изпъстрена с разнородни цветя - бели, жълти, червени.
Following a winding path, nestled in greenery, the group reached a beautiful meadow, scattered with diverse flowers - white, yellow, red.
Ивана се затича напред, искайки да се наслаждава на този природен килим, но във вълнението си не забеляза един особен разцвет.
Ivana dashed ahead, wanting to revel in this natural carpet, but in her excitement, she didn't notice a particular bloom.
Стъпката ѝ беше уверена, но малко наветре и - о, не!
Her step was confident, but a little off course, and oh no!
- тя настъпи върху редки диви цветя.
- she stepped on rare wildflowers.
София изпука в смях, звънтящ и заразителен.
Sofia burst into laughter, ringing and contagious.
Скоро и Стоян не можа да се сдържи и се присъедини към нея.
Soon Stoyan couldn't help but join her.
Ивана пък първоначално изглеждаше смаяна, след това леко срамежлива, и накрая и тя разчити ситуацията и се зарази от веселата имиграция на двете ѝ.
Ivana initially seemed confused, then slightly embarrassed, and eventually she too realized the situation and caught the infectious laughter of her two friends.
Но после забелязаха, че не бяха сами в тази горска гледка.
But then they noticed they were not alone in this forest view.
Мъдър старец, който събираше билки наблизо, ги наблюдаваше.
A wise old man, gathering herbs nearby, observed them.
Той свира в малка свирка, вързана с кожена връвка около врата му, и се приближи с усмихната си посивяла брада.
He played a small flute hanging from a leather cord around his neck and approached with his smiling, grizzled beard.
"Цветята на тази поляна са особени", прошепна той мило.
"The flowers in this meadow are special," he whispered kindly.
"Те носят радост на всеки, който ги види, но и учат уважение към природата.
"They bring joy to anyone who sees them, but they also teach respect for nature."
"Ивана обърна глава надолу, осъзнавайки грешката си.
Ivana looked down, realizing her mistake.
Поизвини се на поляната, на цветята, на приятелите си и на стареца.
She apologized to the meadow, the flowers, her friends, and the old man.
Тогава той отговори: "Понякога, за да се научим, трябва да сгрешим.
He replied, "Sometimes, to learn, we must make mistakes.
И да се смеем на грешките си.
And laugh at our mistakes."
" Отново изсвири мелодия и мига се появиха пчели и пеперуди, които започнаха да облитат мястото като благодарност към природата, която се грижеше за тях.
He played another tune, and suddenly bees and butterflies appeared, beginning to swarm the area in gratitude to the nature that cared for them.
Ивана, София и Стоян помогнаха на билкаря да събере още цветя и да ги засади на мястото на настъпените.
Ivana, Sofia, and Stoyan helped the herb gatherer gather more flowers and plant them in place of the ones stepped on.
Докато слънцето залезе зад хоризонта, тримата приятели и новият им приятел - старецът - споделиха храната и виното на София около огъня, който те запалиха.
As the sun set behind the horizon, the three friends and their new friend - the old man - shared Sofia's food and wine around the fire they lit.
Стигнаха върха, видяха залеза и научиха един важен урок - че природата винаги е готова да прости, ако се отнасяш към нея с уважение и любов.
They reached the peak, saw the sunset, and learned an important lesson - that nature is always ready to forgive if you treat it with respect and love.
Заспали под милиарди звезди, те сънуваха за нови приключения, изпълнени с уроци и смях.
Falling asleep under billions of stars, they dreamt of new adventures filled with lessons and laughter.
И така, денят на приятелите приключи с обещание за още много споделени моменти навън сред красотата на планината Витоша.
And so, the friends' day ended with a promise of many more shared moments amidst the beauty of Vitosha Mountain.