В един обикновен, но все пак неповторим, четвъртък сутрин, Софийският централен пазар беше оживен и пъстър както винаги.

On an ordinary yet distinct Thursday morning, the Sofia Central Market was lively and colorful as always.

Птиците пееха, а слънцето проблясваше над покривите.

The birds were singing, and the sun was shining over the rooftops.

Иван вече беше наредил своя щанд със зеленчуци и весело аранжирал най-сочните домати и прясна зеленина.

Ivan had already set up his vegetable stand and cheerfully arranged the juiciest tomatoes and fresh greens.

Беше готов за поредния ден обграден от преговарящи търговци и прилежни купувачи.

He was ready for another day surrounded by bargaining traders and diligent buyers.

Но днес беше нещо различно.

But today was something different.

Иван, който винаги си вадеше хляба с търговия и обичаше да си пошегува, насочи поглед към купчина зелеви глави, подредени по-нередовно от обикновено.

Ivan, who always delighted in the art of trade and loved to joke around, directed his gaze towards a pile of cabbage heads, arranged less neatly than usual.

Във въображението си, Иван ги видя като група клиенти и започна ентусиазирано да им представя своите зеленчуци.

In his imagination, Ivan saw them as a group of clients and enthusiastically began to present his vegetables to them.

"Добро утро, уважаеми господа и госпожици!", започна той с усмивка.

"Good morning, ladies and gentlemen!" he began with a smile.

"Искам да ви предложа най-хрупкавите краставици в целия град! Те са като свеж бриз в горещ летен ден!"

"I want to offer you the crispiest cucumbers in the entire city! They are like a fresh breeze on a hot summer day!"

докато говореше, Иван протягаше ръка с краставица към най-близката зелеена глава.

As he spoke, Ivan reached out with a cucumber towards the nearest cabbage head.

Минаха няколко минути, и Иван продължаваше да говори страстно за своите продукти.

Several minutes passed, and Ivan continued to passionately talk about his products.

Наоколо минаваха хора, но никой не го отбиваше от странния монолог. Докато една млада жена, Елена, носеща голяма плетена чанта с покупки, не спря изненадано да наблюдава тази комична сцена.

People were passing by, but no one interrupted his peculiar monologue until a young woman, Elena, carrying a large woven shopping bag, unexpectedly stopped to observe this comical scene.

Елена не можа да се сдържи и изригна в смях.

Elena couldn't help herself and burst into laughter.

"Господине, разговаряте ли вие със зеле?", повика тя между кикотите.

"Sir, are you talking to the cabbage?" she called out amidst giggles.

Иван се стресна и погледна по-внимателно, като най-накрая осъзна, че е живел във свой собствен комичен момент.

Ivan became startled and looked more carefully, finally realizing that he had been living in his own comical moment.

Зачервил се, той преглътна гордостта си и се засмя заедно с Елена.

Blushing, he swallowed his pride and laughed along with Elena.

"Изглежда, че имам талант да правя от нищо нещо... особено от зелето клиенти," призна той.

"It seems I have a talent for making something out of nothing... especially turning cabbage into clients," he admitted.

Елена се представи и добави: "Имаш уникален подход! Може би трябва да опиташ с хората сега?"

Elena introduced herself and added, "You have a unique approach! Maybe you should try it with people now?"

Иван се съгласи и заедно разработиха нов, по-реален план за привличане на истински купувачи.

Ivan agreed, and together they developed a new, more realistic plan to attract real buyers.

Елена му помогна да подреди отново продуктите, и обясни как е реагирала като клиент при първата си среща с него.

Elena helped him rearrange the products and explained how she had reacted as a customer during their first encounter.

Денят минаваше, и вярно на новия план, истинските купувачи започнаха да се събират около щанда.

The day went by, and true to the new plan, real buyers began to gather around the stand.

Иван продаде всичките си зеленчуци и с здрава ръцетръска благодари на Елена за неочакваната помощ.

Ivan sold all of his vegetables and gratefully thanked Elena for her unexpected help.

Докато слънцето залязваше над пазара, Иван и Елена вече бяха нови приятели, планирайки да си сътрудничат и занапред.

As the sun set over the market, Ivan and Elena had become new friends, planning to collaborate together in the future.