В началото на един слънчев пролетен ден, Петар пое към планината Витоша.

On a sunny spring day, Petar set off towards Vitosha Mountain.

Сърцето му биеше бързо, не само заради вълнението от похода, но и защото той имаше особена мисия – да намери любимите диви цветя на Мария.

His heart was pounding, not only because of the excitement of the hike, but also because he had a special mission - to find Maria's favorite wildflowers.

Тя винаги му говореше за тях с огромна нежност и блеснали очи.

She always spoke of them with great tenderness and shining eyes.

Петър се качи по стръмните пътеки, зареден с раница, достатъчно вода и непоколебима решителност.

Petar climbed the steep paths, carrying a backpack, enough water, and unwavering determination.

Часове наред той обикаляше из зелените поляни на Витоша, оглеждайки всяко цвете, всяка тревинка, като се надяваше да познае точно тези, които ще зарадват Мария.

For hours, he roamed the green meadows of Vitosha, examining every flower, every blade of grass, hoping to identify the ones that would delight Maria.

Средствата за ориентация бяха само слънцето, което печеше високо в небето, и оскъдната му карта, която бавно започваше да се изсушава от пролетния полъх.

His only means of orientation were the sun, shining high in the sky, and his scarce map, slowly drying up in the spring breeze.

Колкото повече време минаваше, толкова по-силно се усещаше, че нещо не е наред.

The more time passed, the stronger the feeling grew that something was wrong.

Сякаш всички пътеки го водеха на едно и също място – стария дъб до разклонението с камъка, подобен на вълка.

It was as if all the paths were leading him to the same place - the old oak tree by the rock resembling a wolf.

Скоро се усети, че краката му ходят по познати територии, и сякаш всеки нов ход просто прерисува предходния.

Soon he realized that his feet were treading familiar territory, and that each new step simply retraced the previous one.

Именно тогава Петър си даде сметка, че се върти в кръг и е изгубен.

It was at that moment that Petar realized he was spinning in circles and was lost.

Паниката не закъсня, но упоритостта му не позволяваше да се предаде.

Panic set in, but his determination did not allow him to give up.

Тогава Петър видя едно синьо пеперудо, която летеше наоколо и изглеждаше сякаш го кани.

Then, Petar saw a blue butterfly flying around, as if inviting him.

Реши да последва инстинкта си и ходи след нея.

He decided to follow his instinct and followed it.

И точно когато мисълта за отказ започна да се върти в главата му, пеперудата го отведе до скрита полянка, пълна с разноцветни диви цветя, именно онези, които търсеше за Мария.

And just as the thought of giving up began to spin in his head, the butterfly led him to a hidden clearing, full of colorful wildflowers, exactly the ones he was searching for Maria.

С усмивка на лице и облекчение в сърцето, Петър събра най-красивите цветове, а след това се взря в природата и осъзна, че полянката му беше позната.

With a smile on his face and relief in his heart, Petar gathered the most beautiful flowers, and then looked around and realized that the clearing was familiar.

Намираше се на не повече от половин час от мястото, където беше започнал.

It was no more than half an hour from where he had started.

С радостна сърцевина, той сляза обратно по пътеката към дома.

With a joyful heart, he descended back down the path towards home.

В края на деня, Петър се върна при Мария, която го чакаше с нетърпение и тревога.

At the end of the day, Petar returned to Maria, who was waiting for him eagerly and anxiously.

Скрийки цветята зад гърба си, той се появи пред нея изненадващо.

Hiding the flowers behind his back, he appeared before her surprisingly.

Когато ги разкри, Мария изражение говореше повече от хиляди думи - благодарност, любов, и изненада.

When he revealed them, Maria's expression spoke more than a thousand words - gratitude, love, and surprise.

Тъй като се грижеше и обичаше, Петър беше готов да се загуби, само и само да види тази усмивка отново.

Because he cared and loved her, Petar was willing to get lost, just to see that smile again.

И така с просто действие, той беше спечелил нещо много по-ценно от всяко цвете в планината – сърцето на Мария.

And so, with a simple gesture, he had won something much more precious than any flower on the mountain - Maria's heart.