В един студен есенен ден, Иван реши да прекара времето си сред природата.

On a cold autumn day, Ivan decided to spend his time in nature.

Опакова раницата си със сандвичи, бутилка вода и карта на Витоша.

He packed his backpack with sandwiches, a bottle of water, and a map of Vitosha.

Той си постави една цел - да намери известния Боянски водопад.

He set himself a goal - to find the famous Boyana waterfall.

След като паркира колата до началото на пътеката, Иван тръгна уверено.

After parking his car at the beginning of the trail, Ivan set off confidently.

Облечен с топли дрехи и с усмивка на лицето, започна изкачването.

Dressed in warm clothes with a smile on his face, he began the climb.

Дърветата бяха обагрени в златисти и червени цветове, а въздухът беше свеж и чист.

The trees were painted in golden and red colors, and the air was fresh and clean.

Първоначално, табелите сочеха пътя ясно и Иван вървеше с усет за посока.

Initially, the signs clearly marked the path, and Ivan walked with a sense of direction.

Но постепенно, тропите станаха по-сложни и разклоненията - по-непредсказуеми.

But gradually, the trails became more complex and the forks - more unpredictable.

Иван не се притесняваше - все пак той имаше карта и авантюристки дух.

Ivan was not worried - after all, he had a map and an adventurous spirit.

Малко преди обяд, обаче, забеляза че кътчето със знака за водопада го няма.

However, just before noon, he noticed that the sign for the waterfall was missing.

Погледна картата, погледа пътеките - нещо не съвпадаше.

He looked at the map, looked at the paths - something didn't match.

Спомни си за последното разклонение и разбра, че трябва да е завил накъдето не трябва.

He remembered the last fork and realized he must have turned in the wrong direction.

Иван реши да се върне назад, но колкото повече се опитваше да открие изгубения път, толкова повече се заплиташе.

Ivan decided to turn back, but the more he tried to find the lost path, the more tangled he became.

Напредващо следобед, Иван вече беше заблуден и уморен.

By the advancing afternoon, Ivan was already lost and tired.

Не помняше кога последно се бе чувствал толкова изолиран и сам.

He couldn't remember the last time he had felt so isolated and alone.

Спирайки за почивка, чу странен звук - бе, нещо като блеене.

Taking a break, he heard a strange sound - something like bleating.

Следвайки звука, той откри малко стадо овце и пастирска колиба малко по-надолу по склона.

Following the sound, he found a small flock of sheep and a shepherd's hut a little further down the slope.

Приближавайки се, бе посрещнат от стар приятелски пастир, който беше видял много изгубени души като него.

Approaching, he was greeted by an old friendly shepherd who had seen many lost souls like him.

Пастирът се смя весело на историята на Иван и го покани на топла супа и свежо издоено овче мляко.

The shepherd chuckled as he listened to Ivan's story and invited him to a warm soup and freshly milked sheep's milk.

Докато ядяха, пастирът му разказа за планината, за живота сред природата и за важността да знаеш пътя си.

As they ate, the shepherd told him about the mountain, about life in nature, and about the importance of knowing one's way.

Залезът започна да оцветява небето в огнено оранжево, камъкът на Витоша засия с топли нюанси.

The sunset began to color the sky in fiery orange, and the rock of Vitosha shone with warm shades.

Иван се почувства спокоен и изпълнен с нови знания.

Ivan felt peaceful and filled with new knowledge.

Пастирът му обясни как да стигне до водопада, но също така му показа и пътя за връщане към цивилизацията.

The shepherd explained how to reach the waterfall, but also showed him the way back to civilization.

На следващия ден, след една нощ прекарана в колибата на пастира, Иван тръгна отново, този път с ясна посока и по-голямо разбиране за планината.

The next day, after a night spent in the shepherd's hut, Ivan set off again, this time with a clear direction and a better understanding of the mountain.

И не само че намери Боянския водопад, но и завърза приятелство с мъдреца от планината.

Not only did he find the Boyana waterfall, but he also formed a friendship with the mountain sage.

Историята на Иван не завършва с намирането на водопада, а с откритието, че понякога изгубвайки пътя си, може да откриеш нещо много по-ценно - уроци, приятели и нов път към дома.

Ivan's story does not end with finding the waterfall, but with the discovery that sometimes, by losing your way, you can find something much more valuable - lessons, friends, and a new path home.