Старинният часовник бръмчеше в сърцето на Рилския манастир, отброявайки минутите до началото на големия празник.

The ancient clock chimed in the heart of the Rila Monastery, counting down the minutes to the start of the big holiday.

Слънцето лениво се протягаше над върховете на планината, а въздухът вибрираше от предвкусването на предстоящото събитие.

The sun lazily stretched over the mountain peaks, and the air vibrated with anticipation of the upcoming event.

Това беше денят на голямото народно хоро, което събираше селани и гости от всички краища на България.

It was the day of the grand folk dance, bringing together villagers and guests from all corners of Bulgaria.

Димитър, млад и красив мъжък, беше един от най-нетърпеливите.

Dimitar, a young and handsome man, was one of the most impatient.

С бързи стъпки, той минаваше покрай дървените маси, покрити с пирински плодове и бутилки с домашна ракия.

With quick steps, he passed by the wooden tables covered with Pirin Mountain fruits and bottles of homemade brandy.

Усмивката не слизаше от лицето му, докато си маеше новите танцови обувки, специално купени за празника.

The smile didn't leave his face as he laced up his new dancing shoes, specially bought for the holiday.

Носеше бели, памучни панталони, които светеха почти толкова ярко, колкото неговите очи.

He wore white, cotton trousers, shining almost as brightly as his eyes.

Там беше и Мария - с дълга, вълнообразна черна коса и очи, като бистър планински извор.

There was also Maria - with long, wavy black hair and eyes like a clear mountain spring.

Тя се смееше на шегите на Стоян, нейният неразделен приятел от детството, който беше майстор на кавала.

She laughed at Stoyan's jokes, her childhood friend who was a master of the kaval.

Стоян любезно й подаваше чаша с вода, преди да се отправят към събиращата се тълпа.

Stoyan kindly handed her a glass of water before they headed towards the gathering crowd.

Музикантите удариха първите ноти, и с краката си, стъпващи в такт, хорото започна.

The musicians struck the first notes, and with their feet keeping the rhythm, the dance began.

Димитър с гордост поведе танца, като се включи във въртенето и стремглавото извиване на традиционните стъпки.

Dimitar proudly led the dance, joining in the spinning and swift traditional steps.

Мария и Стоян не закъсняха да се присъединят към кръга, примамени от ритъма и радостта, която изпълваше въздуха.

Maria and Stoyan didn't hesitate to join the circle, drawn in by the rhythm and the joy that filled the air.

На върха на завладяващата мелодия, точно когато Димитър се изправи в центъра, изпълнявайки сложни обороти, без подозиране се случи неочакваното - със звук, приличащ на скъсана струна, панталоните му се разцепиха.

At the peak of the captivating melody, just as Dimitar stood in the center, performing intricate turns, the unexpected happened - with a sound resembling a broken string, his trousers split.

Миг, уловен във времето, когато целият манастир замря, последван от врява от смях.

A moment frozen in time when the entire monastery stood still, followed by bursts of laughter.

Мария и Стоян не можеха да сдържат бурния си хохот, като дори Стоян се препъна в кавалът си от смях.

Maria and Stoyan couldn't contain their hearty laughter, with even Stoyan stumbling over his kaval from amusement.

Срамежливата усмивка на Димитър бледнееше, но в същия момент той осъзна, че празникът тепърва започваше.

Dimitar's shy smile faded, but at that moment he realized that the holiday was only just beginning.

Смехът го разтопи - смех от усета за общност, доведен от едно нелепо, но безобидно случване.

The laughter melted him - laughter from a sense of community, brought about by an absurd but harmless incident.

Сърцат и без забележка, Димитър нашумя към сградата на манастира, за да си намери нещо, с което да покрие раздвоените си дрехи.

Unfazed and without a hint of embarrassment, Dimitar rushed to the monastery building to find something to cover his torn clothes.

Помощта дойде незабавно - старият калугер му подаде голям, шарен чувал, в който се пазеха църковни дрехи.

Help came immediately - the old monk handed him a large, colorful sack in which church clothes were kept.

Макар и грамадни, те послужиха на Димитър да се завърне в хорото с ново достойнство и още по-силен смях.

Though oversized, they served Dimitar in returning to the dance with newfound dignity and even stronger laughter.

Празникът продължи до късно вечерта, напълнен с песни, танци и общуване между хората.

The holiday continued late into the night, filled with songs, dances, and interactions among the people.

Димитър, Мария и Стоян останаха близки приятели, а разцепените панталони станаха любима история на смеха, която беше разказвана многократно при всеки нов празник в сянката на величествения Рилски манастир.

Dimitar, Maria, and Stoyan remained close friends, and the split trousers became a beloved laughter story that was retold countless times at every new holiday in the shadow of the magnificent Rila Monastery.