Веднъж в сърцето на забързания София Централен Пазар, сред разноцветните палатки и уханията на прясно печиво и екзотични подправки, Иван обикаляше търсейки изгодни сделки.

Once in the heart of the bustling Sofia Central Market, amidst the colorful stalls and the aromas of freshly baked bread and exotic spices, Ivan wandered in search of good deals.

В ръцете си той държеше списъка с покупки, написан на стара хартия.

In his hands, he held the shopping list written on old paper.

Около него се разнасяха песни от птици и весели разговори сред тълпите.

Around him, songs of birds and lively conversations filled the crowds.

На една от палатките, богата на цветни плодове, Иван забеляза нещо странно.

At one of the stalls, abundant with colorful fruits, Ivan noticed something strange.

Сред касите с череши и грозде, гордо седеше папагал с ярко оцветено перо.

Among the cherries and grapes, a proud parrot with brightly colored feathers sat.

"Добър ден!" поздрави Иван, мислейки, че говори с продавача зад щанда.

"Good day!" greeted Ivan, thinking he was speaking to the seller behind the counter.

"Добър ден!" отговори папагалът с комичен глас.

"Good day!" replied the parrot in a comical voice.

Изненадан от отзивчивостта на "продавача," Иван продължи с усмивка: "Колко струват черешите?"

Surprised by the responsiveness of the "seller," Ivan continued with a smile, "How much are the cherries?"

"Колко струват черешите!" повтори папагалът.

"How much are the cherries!" repeated the parrot.

Разсмян от ситуацията, Иван продължи разговора, не осъзнавайки, че всъщност говори с птица.

Amused by the situation, Ivan continued the conversation, unaware that he was actually talking to a bird.

Те "размениха" няколко реплики.

They "exchanged" a few remarks.

А шумът на пазара глъщаше ехидните смешки на случайни минувачи, които бързо прозираха комичната ситуация.

The noise of the market swallowed the snickers of passersby, who quickly discerned the funny situation.

В този момент, като светкавица спряща времето, до щанда подскочи Мария - млада жена с разхвърляна коса и любящ поглед към своя папагал.

At that moment, as if time had stopped, Maria - a young woman with disheveled hair and a loving look toward her parrot - jumped to the stall.

Тя не можеше да повярва, че някой води разговор с нейния любимец – папагалът Петко.

She couldn't believe someone was talking to her pet - Petko the parrot.

"Опростете, това е моят папагал! Не е продавач," засмя се тя и погледна Иван с блестящи очи.

"Excuse me, this is my parrot! He's not a seller," she said with a laugh, looking at Ivan with sparkling eyes.

Иван се зачерви и започна да се извинява, но Мария прокара въздух през зъби в знак на разбиране и смях.

Ivan blushed and began to apologize, but Maria just waved a hand in understanding and laughter.

"Той наистина е умен, нали? Правилно го е закачил, че е продавач." изсмя се тя.

"He's really smart, isn't he? He's been cleverly pretending to be a seller," she chuckled.

От този ден нататък Иван не пропускаше да минава от палатката на Мария, но не за черешите.

From that day on, Ivan never missed the chance to pass by Maria's stall, not for the cherries.

Той отиваше там, за да види Мария и нейния шарен приятел.

He went there to see Maria and her colorful friend.

Вицовете и смехът им ехтяха сред шума на пазара, превръщайки всяка среща в малко приключение.

Their jokes and laughter echoed amid the market noise, turning every encounter into a little adventure.

И така, един случаен ден на пазара се превърна в началото на истинска приятелство, цветно и шумно, като София Централен пазар самият.

And so, a random day at the market turned into the beginning of a true friendship, colorful and noisy, like Sofia Central Market itself.