В едно топло и оживено сутрешно време, в самото сърце на София, под широките сенки на старинните кестени на Централния пазар, двама се срещнаха по странен и дори комичен начин.

On a warm and lively morning, in the heart of Sofia, under the broad shades of the ancient chestnut trees in the Central Market, two individuals met in a strange and even comical manner.

Николай, висок и синеок младеж, вървеше сред оживлението на базара, когато зърна удивителна гледка - малко, кафяво "нечто", което скачаше между търсещите пазаруване граждани.

Nikolay, a tall, blue-eyed young man, was walking amidst the bustling market when he spotted an astonishing sight - a small, brown "something" darting among the shoppers.

Иванка, от своя страна, беше забравила своето внимание в избора на пресни плодове и зеленчуци и не осъзнаваше, че е изгубила нещо много повече от зеленчуци за супата – своята домашна любима кокошка.

Meanwhile, Ivanka had lost her focus while selecting fresh fruits and vegetables and was unaware that she had lost something much more than vegetables for her soup – her beloved pet chicken.

Николай, всепризнат джентълмен, не можеше да остави безпомощното, пернато същество да се блука само сред потока от купувачи и реши да действа като мъж на честта.

Nikolay, a well-known gentleman, couldn't leave the helpless, feathered creature wandering alone amidst the stream of shoppers and decided to act honorably.

Стигайки до кокошката, той я вдигна неловко, като мислеше, че всъщност връща скъп цилиндър на някоя дама.

Reaching the chicken, he awkwardly picked it up, thinking he was returning an expensive hat to some lady.

Той не знаеше, че тоя пухкав "шапка" всъщност клокочеше, вместо да бъде украса на главата.

He didn't know that this fluffy "headwear" was actually clucking instead of being an adornment for the head.

Отивайки при първата срещната дама, добродушният Николай възвика неловко, "Извинете, мадам, изглежда сте изпуснала вашата... е, гардероб?"

Approaching the first lady he encountered, good-hearted Nikolay awkwardly exclaimed, "Excuse me, madam, it looks like you've dropped your... um, wardrobe?"

Иванка се обърна и с изумление зърна своята кокошка в ръцете на този незнайник.

Ivanka turned around and with surprise saw her chicken in the hands of this stranger.

Иванка беше изумена, но и леко развеселена.

Ivanka was amazed, but also slightly amused.

"Мили мой, това не е шапка, а моята любима кокошка Рози!"

"My dear, that's not a hat, but my beloved chicken, Rosie!"

Тя не можеше да повярва, че някой може да бърка птица с покривало за глава, но благодарността ѝ към Николай за грижата и порива да помогне й стопли сърцето.

She couldn't believe that someone could mistake a bird for a head covering, but her gratitude towards Nikolay for his care and impulse to help warmed her heart.

Смехът, който последва, беше заразителен и събра околните хора, които учудено се питаха как е възможно да се развиват такива комични заблуди в обикновени дни на Централния пазар.

The laughter that ensued was contagious and gathered the surrounding people, who wondered in amazement how such comical misunderstandings could occur on ordinary days at the Central Market.

Споделяйки радостта на този странен случай, Иванка и Николай забравиха за пазаруването и отидоха на кафе заедно, където между тях се разразила топла и дружелюбна беседа.

Sharing the joy of this strange occurrence, Ivanka and Nikolay forgot about shopping and went for coffee together, where a warm and friendly conversation unfolded between them.

Свършиха като нови приятели, които имаха и уникална история за споделяне.

They ended up as new friends, with a unique story to share.

И макар Рози, незлобната кокошка, да се завърна у дома, преживяването на базара остави за винаги перо от история, която Иванка и Николай ще помнят с усмивка.

And although Rosie, the forgiving chicken, returned home, the experience at the market left behind a feather of a story, one that Ivanka and Nikolay would always remember with a smile.