В слънчев есенен ден, Иван реши да изненада своята добра приятелка Мария.

On a sunny autumn day, Ivan decided to surprise his good friend Maria.

Той знаеше колко много тя обича тиквите и си помисли, че ще й направи радост, ако й купи най-хубавата тиква от Централния софийски пазар.

He knew how much she loved pumpkins and thought it would make her happy if he bought her the best pumpkin from the Central Sofia Market.

Иван тръгна по павираните улички на София, свирейки весела мелодия.

Ivan walked down the pavements of Sofia, whistling a lively tune.

Мария беше много специална за него и искаше да й подари нещо, което да я зарадва.

Maria was very special to him, and he wanted to give her something that would make her happy.

След кратка разходка, той достигна шумната тълпа на пазара, където сезонните плодове и зеленчуци бяха изложени на шарени щандове.

After a short walk, he reached the bustling crowd at the market, where seasonal fruits and vegetables were displayed on colorful stands.

Измежду всички привлекателни плодове и зеленчуци, Иван забеляза нещо, което смяташе за перфектната тиква.

Among all the attractive fruits and vegetables, Ivan noticed something he thought was the perfect pumpkin.

Голям, кръгъл и зелен, той блестеше под есенното слънце.

Large, round, and green, it shone in the autumn sun.

Иван не се поколеба и веднага го купи, не подозирайки, че всъщност е избрал гигантска диня.

Ivan didn't hesitate and bought it immediately, unaware that he had actually chosen a gigantic watermelon.

С мисълта как Мария ще се усмихне, той се опита да я донесе до дома й.

Thinking about how Maria would smile, he tried to carry it to her home.

Но динята беше много тежка и Иван трябваше да спира постоянно, за да си поеме дъх.

But the watermelon was very heavy, and Ivan had to stop constantly to catch his breath.

На всеки десет метра, той оставяше динята на земята и си казваше: "Тази тиква ще я зарадва!

Every ten meters, he would leave the watermelon on the ground and tell himself, "This pumpkin will make her happy!"

"Когато Иван най-накрая пристигна пред блока, където живееше Мария, той беше изморен, но доволен от своя подвиг.

When Ivan finally arrived at the apartment building where Maria lived, he was tired but satisfied with his feat.

Позвъни на вратата и, щом Мария я отвори, той й поднесе "тиквата" с усмивка.

He rang the doorbell, and when Maria opened the door, he presented her with the "pumpkin" with a smile.

Мария погледна динята и не можа да се сдържи.

Maria looked at the watermelon and couldn't help but laugh.

Засмя се и обясни на Иван грешката, която е направил.

She explained to Ivan the mistake he had made.

Вместо да се сърди или да се чувства засегнат, Иван се присъедини към смеха й.

Instead of getting angry or feeling upset, Ivan joined in her laughter.

Те решиха да отрежат динята и да си устроят пикник в парка на задния двор.

They decided to slice the watermelon and have a picnic in the backyard park.

В края на деня, Иван и Мария лежаха на тревата, удовлетворени от сладкия вкус на динята и от хубавия ден, който бяха прекарали заедно.

At the end of the day, Ivan and Maria lay on the grass, pleased with the sweet taste of the watermelon and the beautiful day they had spent together.

Иван научи, че дори и грешките могат да доведат до прекрасни моменти, а Мария се зарадва, че има такъв забавен и грижовен приятел като Иван.

Ivan learned that even mistakes can lead to wonderful moments, and Maria was glad to have such a fun and caring friend like Ivan.

И докато слънцето залезе над София, те се смяха на спомена за динята, която едва не беше съборила Иван на Централния пазар, и се разбраха да се опитат да направят тиквен пай следващият път.

As the sun set over Sofia, they laughed at the memory of the watermelon that had almost knocked Ivan over at the Central Market and agreed to try making a pumpkin pie next time.