Една хладна и слънчева сутрин, Иван и приятелите му София и Добре стегнаха раници и тръгнаха на разходка из планината Витоша.

One cold and sunny morning, Ivan and his friends Sofia and Dobri packed their backpacks and set out for a hike in the Vitosha mountain.

Снегът лъщеше под силните лъчи на слънцето и всички тримата се чувстваха живи и щастливи.

The snow glistened under the strong sun rays, and all three of them felt alive and happy.

Иван беше водачът на групата, винаги се предлагаше да бъде отпред с карта в ръка.

Ivan was the leader of the group, always offering to lead with a map in his hand.

София, със своята огромна енергия, весело скокаше зад него.

Sofia, with her immense energy, happily hopped behind him.

Добре, най-разсъдливият, внимателно следеше стъпките и пазеше раниците им здраво вързани на гърбовете им.

Dobri, the most sensible, carefully followed their footsteps and kept their backpacks securely tied to their backs.

Докато изкачваха стръмния път, смехът им се вихреше около скалите.

As they climbed the steep path, their laughter echoed around the rocks.

Но неочаквано, Иван се подхлъзна на скрит лед и започна да се сърка по наклона надолу.

But unexpectedly, Ivan slipped on hidden ice and started sliding down the slope.

Приятелите му започнаха да викат от страх, следяйки как той изчезва от поглед в дълбочината.

His friends began to shout in fear, watching him disappear from sight into the depths.

Все пак, съдбата имаше други планове за Иван.

However, fate had other plans for Ivan.

На дъното на наклона, група приятелски настроени кози, с красиви шарени козини, рога закачливо затегнати настрани, успяха да прекъснат неочакваното му пътуване.

At the bottom of the slope, a group of friendly and colorful goats, their horns playfully twisted to the side, managed to halt his unexpected journey.

Иван с бутане и подпиране се спря до стадото.

With nudges and pushing, Ivan came to a stop near the herd.

Козите, сякаш разбраха да ситуацията, стояха около него и гледаха с жив интерес ситуацията.

The goats, as if understanding the situation, stood around him and watched with lively interest.

Сърцето на Иван удари като барабан в гърдите му, но като че ли усети от обстановката, че всичко ще бъде наред.

Ivan's heart pounded in his chest, but it seemed like he felt from the surroundings that everything would be okay.

Смяхът на козите, ако козите можеха да се смеят, го окуражи.

The laughter of the goats, if goats could laugh, encouraged him.

След малко, с помощта на звънките мобилни телефони и няколко ясно извикани 'Тук съм!

After a while, with the help of ringing mobile phones and a few clearly shouted "Here I am's!

', София и Добре намериха Иван.

", Sofia and Dobri found Ivan.

Те бяха притеснени, но когато видяха как козите го окръжават, притеснението им се превърна в смех.

They were worried, but when they saw the goats surrounding him, their worry turned into laughter.

Останалия ден премина спокойно.

The rest of the day passed peacefully.

Те се пързаляха, хвърляха сняг един в друг и правиха снежни ангели.

They skidded, threw snow at each other, and made snow angels.

Когато слънцето започна да залязва, тримата приятели започнаха пътя обратно към домовете си, изпълнени с приказки за великите кози спасители и невероятните приключения на Иван.

As the sun began to set, the three friends began their journey back home, filled with tales of the great goat rescuers and Ivan's incredible adventures.

Всеки път, когато Иван минаваше покрай Витоша след този ден, споменът за приятелите му козите му носеше умиротворение.

Every time Ivan passed by Vitosha after that day, the memory of his goat friends brought him peace.

И тримата научиха урока да винаги уважават планината.

And the three of them learned the lesson to always respect the mountain.

Те разбраха, че приятелството и чувството за хумор могат да превърнат всяко непредвидено положение в приключение за разказване.

They understood that friendship and a sense of humor could turn any unforeseen situation into a story worth telling.