На един прекрасен пролетен ден, Иван и Мария решиха да се изкачат до върховете на Витоша планина.

On a beautiful spring day, Ivan and Maria decided to climb to the peaks of Vitosha Mountain.

Слънцето беше високо на небето, а небето - безоблачно и синьо.

The sun was high in the sky, and the sky was cloudless and blue.

"Витоша ни чака!" възкликна Иван, докато той и Мария тръгваха по планинската пътека, наречена "Черни връх".

"Vitosha is waiting for us!" exclaimed Ivan, as he and Maria set off along the mountain path called "Cherni Vrah" (Black Peak).

Те бяха весели и пълни с енергия, уверени в своите сили да покорят склона.

They were cheerful and full of energy, confident in their abilities to conquer the slope.

След няколко часа изкачване, обаче, пътеката започна да се разклонява, и двамата приятели се забавиха.

After a few hours of climbing, however, the path began to fork, and the two friends got separated.

Иван взе един път, а Мария - друг.

Ivan took one path, and Maria took another.

Без да осъзнаят, те се разделиха и всеки продължи напред сам.

Unaware, they continued on their separate ways.

"Иване, къде си?" викаше Мария, но отговор нямаше.

"Ivan, where are you?" called Maria, but there was no answer.

Шумът от вятъра в клоните на дърветата заглушаваше нейния глас.

The noise of the wind in the tree branches drowned out her voice.

В този момент, на малка полянка не далеч от Мария, Петър свиреше на кавал, като така сърцево прелъстеше група кози.

At that moment, on a small clearing not far from Maria, Peter was playing his flute, enchanting a group of goats with his heartfelt music.

Музиката му беше тъжна и красива, песен стара колкото самите планини.

His music was somber and beautiful, a song as old as the mountains themselves.

Мария подскача към поляната и видя Петър.

Maria skipped towards the clearing and saw Peter.

Той спря да свири и я поздрави.

He stopped playing and greeted her.

"Петре, заблудихме се с Иван и не можем да се намерим," обясни тя притеснено.

"Peter, we got lost from Ivan and can't find each other," she explained, worried.

Петър се наведе и погали една от козите.

Peter leaned over and stroked one of the goats.

"Не се притеснявай," усмихна се той, "ще ви помогна да се откриете."

"Don't worry," he smiled, "I'll help you find each other."

Той изсвири няколко бележки на кавала си, високи и проникващи, че Иван - далеч на другата поляна, чу мелодията.

He played a few notes on his flute, high and penetrating, so that Ivan, far away on the other clearing, heard the melody.

"Това е Петър!" извика Иван и започна да бяга към звука на музиката.

"That's Peter!" shouted Ivan and started running towards the sound of the music.

След кратко време, Иван видя Мария и Петър заедно с козите.

Shortly after, Ivan saw Maria and Peter together with the goats.

Те се прегърнаха с облекчение и Петър ги поведе обратно към правилната пътека.

They hugged each other with relief, and Peter led them back to the right path.

С усмивки на лицата, тримата заедно завършиха изкачването до върха, където изгревът ги посрещна с огнени цветове.

With smiles on their faces, the three of them finished the climb to the top, where the sunrise greeted them with fiery colors.

Въпреки страха от заблудата, приятелството и музиката на Петър обединиха Иван и Мария в този непредвиден, но запомнящ се приключение.

Despite the fear of getting lost, the friendship and the music of Peter united Ivan and Maria in this unforeseen but memorable adventure.

"Планината е магическо място," каза Мария, като всички се взираха в разкриващите се красоти на Витоша, знаейки, че ще се завърнат отново... заедно.

"The mountain is a magical place," said Maria, as they all gazed at the unfolding beauty of Vitosha, knowing they would return again... together.