На площада пред Централния софийски пазар, слънцето палеше силно и лъчите му игриво се оглеждаха върху ярко оцветените шатри.

At the square in front of the Central Sofia Market, the sun was shining strongly, and its rays playfully glanced over the brightly colored tents.

Иван вървеше бързо между тълпите хора, като от време на време поглеждаше около себе си, абсорбирайки атмосферата на суетнята – плодовете изглеждат като малки цветни вулкани, а ароматът на пресни зеленчуци насочваше ноздрите му към следващата дестинация.

Ivan walked quickly among the crowds, occasionally looking around, absorbing the busyness atmosphere - the fruits looked like small colorful volcanoes, and the scent of fresh vegetables directed his nostrils to the next destination.

Мария, която се вихреше около старинния часовник наблизо, се усмихваше на всеки, който минаваше покрай нея.

Maria, who was swirling around the antique clock nearby, smiled at everyone who passed by her.

Нейните коси бяха украсени с лента, цветовете на която си играеха с летните рокли на пазаруващите жени.

Her hair was adorned with a ribbon, the colors of which played with the summer dresses of the shopping women.

Случайно, Иван спря пред бабичка, която продаваше най-разнообразни зеленчуци и сред тях се мъдреше едно зеле.

By chance, Ivan stopped in front of a grandmother selling a variety of vegetables, among which was a cabbage.

Но не кое да е, а зеле, което имаше формата на мръщещ се старец.

But not just any cabbage, it was a cabbage that had the shape of a wrinkled old man.

Иван, изкушен от необикновения вид, веднага купи зелето без втора мисъл.

Tempted by the unusual sight, Ivan immediately bought the cabbage without a second thought.

Мария го видя с буйното зеле в ръце и не можа да сдържи звук от смях.

Maria saw him holding the lush cabbage and couldn't help but let out a laugh.

"Виждаш ли това зеле?

"Do you see this cabbage?"

" попита Иван, подавайки му го.

Ivan asked, handing it to her.

"Прилича на бръщолевещ дядо, а?

"It looks like a grumpy old man, right?"

""Ти сериозно ли," отвърна Мария с недоверие в гласа, "прекали си!

"Are you serious?"

Как може зеле да напомня за човек?

responded Maria with disbelief in her voice, "you're exaggerating!

Може би трябва да оставиш въображението си вкъщи когато идваш на пазар.

How can a cabbage remind you of a person?

"Двете започнаха забавна размяна на реплики насред шума на продавачите, които викат предлагащи своите стоки, и клиентите, които пазаруват от тях.

Maybe you should leave your imagination at home when you come to the market."

"Погледни го отново!

The two started a fun exchange of remarks amidst the noise of the vendors shouting and offering their goods, and the customers shopping from them.

" Иван показа с пръст странния контур на зелето.

"Look at it again!"

"Все едно е, че има нос и недоволно зурящи очи.

Ivan pointed out the strange contour of the cabbage.

"Мария се вгледа внимателно: "Добре, може би леко напомня за някой.

"It's as if it has a nose and discontentedly squinting eyes."

но все пак е смешно, че купуваш зеленчук, защото ти прилича на човек.

Maria looked carefully, "Okay, maybe it slightly resembles someone... but still, it's funny that you're buying a vegetable because it looks like a person."

" Тогава тя се ухили: "Може би следващия път ще намерим домат, който ти прилича на облаче.

Then she chuckled, "Maybe next time we'll find a tomato that looks like a cloud to you."

"Смехът и добродушното подбуждане на Мария омекотиха Иван, и дори минувачите започнаха да се смеят на забавната им кавга за зелето.

The laughter and good-natured teasing from Maria softened Ivan, and even the passersby began to laugh at their amusing argument about the cabbage.

В крайна сметка, Мария предложи компромис: "Нека купим зелето, ако обещаеш да ми направиш с него най-вкусната зелена салата.

Ultimately, Maria suggested a compromise, "Let's buy the cabbage, if you promise to make the most delicious green salad with it."

"Иван, доволен от предложението, се съгласи, и двамата продължиха пътя си из пазара, като този път Иван внимаваше да не купува плодове и зеленчуци, които приличат на хора, а да търси тези, които ще бъдат вкусни в салатата на Мария.

Pleased with the proposal, Ivan agreed, and the two continued on their way through the market, this time being careful not to buy fruits and vegetables that resemble people, but to look for those that would be delicious in Maria's salad.

Денят на пазара завърши с веселие и разбиране, че не е нужно да бъдат винаги съгласни, за да се наслаждават на общата си компания.

The day at the market ended with joy and an understanding that they didn't always have to agree to enjoy each other's company.