Слънцето нежно целуваше крайбрежните вълни на Черно море, когато Мария, увлечена в строежа на своя пясъчен замък, не забеляза как лек бриз се прокраднаше зад нея.

The sun gently kissed the coastal waves of the Black Sea as Maria, engrossed in building her sandcastle, didn’t notice a light breeze sneaking up behind her.

Тя беше облечена с широка шапка, която трябваше да я предпази от горещите лъчи, но вятърът имаше други планове.

She was clad in a wide-brimmed hat meant to shield her from the hot rays, but the wind had other plans.

Без предупреждение, поривът на вятъра откъсна шапката от главата на Мария и я завихри във въздуха като леко птиче.

Without warning, a gust of wind snatched the hat from Maria’s head, swirling it through the air like a little bird.

Тя извика в изненада и скочи след своята бягаща шапка, но вятърът беше по-бърз.

She cried out in surprise and leapt after her fleeing hat, but the wind was quicker.

Наблизо, на топлата, златиста пясъчна ивица, Иван си почиваше, погълнат от мечти и топлина на слънцето.

Nearby, on the warm, golden sandy shore, Ivan lounged, lost in dreams and the sun's warmth.

Очите му бяха затворени, и той дори не подозираше за летящата шапка.

His eyes were closed, and he was oblivious to the flying hat.

Изведнъж, тя кацна върху неговото лице и го изненада до такава степен, че скочи прав като пружина.

Suddenly, it landed on his face, startling him so much that he sprang upright.

Иван свали шапката и погледна наоколо бързо, за да види откъде е дошла.

Ivan removed the hat and quickly looked around to see where it had come from.

Мария пък продължаваше бързо да тича, докато най-сетне догони и залови своята упорита шапка.

Meanwhile, Maria continued to sprint until she finally caught and seized her wayward hat.

"О, извинявай!

"Oops, sorry!"

" извика Мария, след като забеляза Иван със своята шапка в ръце.

Maria exclaimed when she noticed Ivan holding her hat.

"Няма проблем," отвърна Иван с усмивка.

"No problem," Ivan replied with a smile.

"Това си беше удивителен улов.

"That was quite a catch."

"Двамата се засмяха и започнаха разговор за замъците, вятъра и приключенията на морския бряг.

They both laughed and began talking about castles, the wind, and seaside adventures.

В края на деня, Мария и Иван заедно построиха най-красивия пясъчен замък, а шапката на Мария стоеше безопасно до тях - този път надеждно укрепена с камъчета.

By the end of the day, Maria and Ivan had built the most beautiful sandcastle together, and Maria's hat stood securely beside them - this time reinforced with small rocks.

Слънцето залязваше, изпращайки ярки отблясъци по водната повърхност, и двамата нови приятели обещаха, че това няма да е последното им морско приключение.

As the sun set, casting bright reflections on the water, the two new friends promised that this wouldn’t be their last seaside adventure.

Мария си тръгна с шапката силно закрепена на главата, а Иван пък - с едно ново споменче за вълшебствата, които могат да се случат на брега на морето.

Maria left with her hat firmly secured on her head, and Ivan departed with a new memory of the magic that can happen on the shore of the sea.