Беше слънчев ден.

It was a sunny day.

Иван и Елена решиха да посетят Рилския манастир.

Ivan and Elena decided to visit the Rila Monastery.

Те искаха да разгледат старите фрески.

They wanted to see the old frescoes.

Манастирът беше голям и красив.

The monastery was large and beautiful.

Навсякъде имаше стари рисунки по стените.

Everywhere there were old paintings on the walls.

Иван и Елена гледаха и въздишаха.

Ivan and Elena looked and sighed.

Беше прекрасно.

It was wonderful.

Те влязоха в голяма зала.

They entered a large hall.

Стените бяха украсени със стари фрески.

The walls were adorned with old frescoes.

Иван и Елена бяха възхитени.

Ivan and Elena were amazed.

Но тяхното внимание беше напълно заето от изкуството.

But their attention was completely taken by the art.

Неусетно те се изгубиха.

Unknowingly, they got lost.

Залите бяха много и коридорите бяха объркващи.

There were many halls and the corridors were confusing.

Иван се обърна към Елена.

Ivan turned to Elena.

- Къде сме?

- Where are we?

– попита той.

- he asked.

Елена поклати глава.

Elena shook her head.

Тя също не знаеше.

She didn't know either.

Изплашени, те започнаха да се разхождат напред-назад.

Frightened, they started walking back and forth.

Нямаха представа къде се намират.

They had no idea where they were.

По едно време те чуха стъпки.

At one point, they heard footsteps.

Приближиха се до звука.

They moved towards the sound.

Оказа се стар монах.

It turned out to be an old monk.

Той ги видя и се усмихна.

He saw them and smiled.

- Загубихте ли се?

- Are you lost?

– попита монахът.

- asked the monk.

- Да, изгубихме се, - каза Елена.

- Yes, we are lost, - said Elena.

Монахът им помогна.

The monk helped them.

Той ги изведе от сложната мрежа от коридори и зали.

He led them out of the complex network of corridors and halls.

Те излязоха навън.

They went outside.

Там ги чакаха приятелите им.

Their friends were waiting for them there.

Иван и Елена бяха благодарни.

Ivan and Elena were grateful.

Те се усмихнаха и благодариха на монаха.

They smiled and thanked the monk.

Научиха урок.

They learned a lesson.

Винаги ще бъдат внимателни, когато разглеждат нови места.

They would always be careful when exploring new places.

И така, приключението им завърши добре.

And so, their adventure ended well.

Те бяха щастливи и доволни.

They were happy and content.

Върнаха се у дома с много нови спомени.

They returned home with many new memories.