Trifon Zarezan: Friendship & Folklore in Old Plovdiv
FluentFiction - Bulgarian
Trifon Zarezan: Friendship & Folklore in Old Plovdiv
На улиците на Стария Пловдив, където калдъръмените пътища пеят песента на времето, три приятели бяха заедно.
On the streets of Old Plovdiv, where the cobblestone paths sing the song of time, three friends were together.
Иван, Елена и Георги се събраха да празнуват Трифон Зарезан.
Ivan, Elena, and Georgi gathered to celebrate Trifon Zarezan.
Слънцето грееше нежно върху старинните къщи и арки от камък и дърво.
The sun gently shone on the ancient houses and arches of stone and wood.
Иван носеше голяма кошница с грозде, Елена държеше кана с вино, а Георги имаше музикален инструмент, кавал.
Ivan carried a large basket of grapes, Elena held a jug of wine, and Georgi had a musical instrument, a kaval.
Те обикаляха по уличките и поздравяваха всички.
They roamed the streets, greeting everyone.
Весели гласове и смях изпълваха въздуха.
Merry voices and laughter filled the air.
На централния площад в Стария Пловдив имаше голяма сцена.
In the central square of Old Plovdiv, there was a large stage.
Там, по традиция, местните музиканти свиреха народни песни.
There, as tradition dictates, local musicians played folk songs.
Иван предложи на приятелите си да се присъединят и да пеят.
Ivan suggested to his friends that they join in and sing.
"Имаме весело нас," каза той с усмивка.
"We bring joy," he said with a smile.
Елена и Георги се съгласиха.
Elena and Georgi agreed.
Те застанаха на сцената и започнаха да пеят.
They stood on the stage and began to sing.
Гласовете им се сляха с мелодията от кавала на Георги.
Their voices blended with the melody from Georgi's kaval.
Хората от площада ги поздравиха с аплодисменти.
The people in the square greeted them with applause.
След песента положиха цветя пред паметника на Свети Трифон.
After the song, they laid flowers in front of the monument to Saint Trifon.
Това беше почит към светеца на празника.
This was an homage to the saint of the festival.
Всеки остави по едно цвете и се помоли за добра реколта и здраве.
Each left a flower and prayed for a good harvest and health.
Както празникът продължаваше, Иван, Елена и Георги посетиха близката механа.
As the celebration continued, Ivan, Elena, and Georgi visited a nearby tavern.
Там ги посрещнаха с топла баница и кисело мляко.
There, they were welcomed with warm banitsa and yogurt.
Те се настаниха на голяма дървена маса с други приятели.
They settled at a large wooden table with other friends.
Навсякъде се чуваше звън на чаши и весели разговори.
Everywhere, the clinking of glasses and cheerful conversations were heard.
Докато слънцето започна да залязва, всички се събраха на поляната зад мъжката гимназия.
As the sun began to set, everyone gathered in the field behind the boys' high school.
Там разпънаха голямо огнище.
There, they set up a large bonfire.
Магията на огъня привлече всички – млади и стари.
The magic of the fire drew everyone – young and old.
Иван хвана Елена за ръка и я заведе към огъня.
Ivan took Elena by the hand and led her to the fire.
Георги ги последва с усмивка и кавала в ръка.
Georgi followed with a smile and the kaval in hand.
Те танцуваха около огъня, чувствайки топлината и красотата на вечерта.
They danced around the fire, feeling the warmth and beauty of the evening.
Всеки танцувайки изпитваше радост и благодарност за живота, приятелството и традицията.
Each danced, feeling joy and gratitude for life, friendship, and tradition.
Нощта беше пълна с усмивки, песни и танци.
The night was full of smiles, songs, and dances.
Когато огънят загасна, Иван, Елена и Георги се върнаха по калдъръмените улички, чувствали се щастливи и свързани един с друг.
When the fire died down, Ivan, Elena, and Georgi walked back along the cobblestone streets, feeling happy and connected to each other.
Те знаеха, че имаха специални моменти, които ще помнят дълго.
They knew they shared special moments that they would remember for a long time.
Така завърши един прекрасен ден в Стария Пловдив, където традициите живеят и сърцата се съединяват.
Thus ended a wonderful day in Old Plovdiv, where traditions live on, and hearts unite.