Сутринта беше ясна и свежа.

The morning was clear and fresh.

Слънцето се отразяваше в снежните върхове на Рила планина.

The sun reflected off the snowy peaks of the Rila Mountains.

Иван, Мария и Георги се събраха пред огромните порти на Рилския манастир.

Ivan, Maria, and Georgi gathered in front of the massive gates of the Rila Monastery.

Те имаха трудна задача – да подготвят традиционна българска сватба.

They had a challenging task – to prepare a traditional Bulgarian wedding.

Мария носеше кошница с цветя и плодове.

Maria carried a basket of flowers and fruits.

Георги държеше огромна торба с народни носии и обувки.

Georgi held a huge bag of folk costumes and shoes.

Иван носеше китара, защото никоя сватба не е пълна без музика.

Ivan carried a guitar because no wedding is complete without music.

Те влязоха в огромния двор на манастира.

They entered the large courtyard of the monastery.

Пред тях се разкри прекрасна гледка – стените бяха украсени с картини и стари икони.

A beautiful sight unfolded before them – the walls were decorated with paintings and old icons.

Въздухът беше пълен с ухание на билки и цветя.

The air was filled with the fragrance of herbs and flowers.

„Трябва да почнем с украсата,“ каза Мария.

"We need to start with the decorations," said Maria.

Тримата започнаха да закачат цветя и ленти по дърветата и на голямата арка в средата на двора.

The three of them began to hang flowers and ribbons on the trees and on the large arch in the middle of the courtyard.

Иван засвири на китарата си, а Мария започна да пее народни песни.

Ivan played his guitar, and Maria began to sing folk songs.

Георги се присъедини, като танцуваше около тях.

Georgi joined in by dancing around them.

Хората от манастира гледаха с усмивки.

The people from the monastery watched with smiles.

Подготовката вървеше отлично, но предстоеше най-важното – готвенето.

The preparations were going excellently, but the most important part was still ahead – the cooking.

Всички селски жени дойдоха в кухнята на манастира и започнаха да готвят.

All the village women came to the monastery's kitchen and started cooking.

Пахнаше на кебапчета, баница и пататник.

The smell of kebapcheta, banitsa, and patatnik filled the air.

Иван, Мария и Георги се захванаха да подреждат масите.

Ivan, Maria, and Georgi busied themselves with setting the tables.

Навън, на поляната, където щеше да се проведе церемонията, всичко беше готово.

Outside, on the meadow where the ceremony would be held, everything was ready.

Арката беше прекрасна, а масите – наредени с чисти бели покривки.

The arch looked beautiful, and the tables were set with clean white linens.

Слънцето вече клонеше към залез, хвърляйки златисти сенки.

The sun was already leaning towards the setting, casting golden shadows.

Най-накрая настъпи и денят на сватбата.

Finally, the wedding day arrived.

Музиката засвири, а гостите започнаха да пристигат.

The music played, and the guests began to arrive.

Младоженците бяха облечени в красиви народни носии.

The bride and groom were dressed in beautiful folk costumes.

Те се поклониха пред старейшината на манастира и започнаха традицията с хляба и солта.

They bowed before the monastery elder and began the tradition with bread and salt.

Веселието продължи часове.

The celebration continued for hours.

Всички танцуваха хорà и се забавляваха.

Everyone danced horo and had fun.

Иван, Мария и Георги усетиха огромна радост, видейки всичко как оживяваше.

Ivan, Maria, and Georgi felt immense joy seeing everything come to life.

Отдавна не се бяха чували толкова смях и песни в този стар манастир.

It had been a long time since so much laughter and song had been heard in this old monastery.

Сватбата беше успех.

The wedding was a success.

Приятелите бяха доволни, уморени, но щастливи.

The friends were content, tired, but happy.

Гостите се разотидоха, а дворът затихна.

The guests departed, and the courtyard became quiet.

Те седнаха на една пейка, гледайки залеза над планината, и си спомниха за всеки миг от този вълшебен ден.

They sat on a bench, watching the sunset over the mountains, and reminisced about every moment of this magical day.

Така приключи незабравимата сватба в Рилския манастир.

Thus ended the unforgettable wedding at the Rila Monastery.

Нещо ги завинаги свърза с това място и те обещаха да се върнат.

Something forever connected them to this place, and they promised to return.

Сърцата им бяха пълни с радост и благодарност.

Their hearts were full of joy and gratitude.

Нямаше съмнение – това беше начинът, по който трябваше да бъде.

There was no doubt – this was how it was meant to be.