Катедралата Александър Невски блестеше на утринното слънце.

The Alexander Nevsky Cathedral gleamed in the morning sun.

Туристи обикаляха и правеха снимки.

Tourists wandered around and took photos.

Георги стоеше пред катедралата и чакаше Ралица.

Georgi stood in front of the cathedral, waiting for Ralitsa.

Той беше малко нервен.

He was a little nervous.

Искаше да я впечатли.

He wanted to impress her.

Ралица пристигна с усмивка на лицето си.

Ralitsa arrived with a smile on her face.

Георги погледна към нея и почувства как сърцето му бие по-бързо.

Georgi looked at her and felt his heart beat faster.

Той реши да действа смело.

He decided to be bold.

Трябваше да направи нещо запомнящо се.

He needed to do something memorable.

– Здравей, Ралица – каза той и се усмихна.

"Hello, Ralitsa," he said with a smile.

– Здравей, Георги – отговори тя.

"Hello, Georgi," she replied.

– Как си?

"How are you?"

Георги се престори на спокоен и каза:– Много добре, благодаря.

Georgi pretended to be calm and said, "Very well, thank you.

Хайде да се разходим около катедралата?

Shall we take a walk around the cathedral?"

Тя се съгласи, и те започнаха да вървят заедно.

She agreed, and they started walking together.

Георги се опита да води разговора, разказвайки интересни истории за катедралата.

Georgi tried to lead the conversation, sharing interesting stories about the cathedral.

Внезапно той почувства как нещо се обърка.

Suddenly, he felt something go wrong.

Той погледна надолу и осъзна, че беше стъпил на връзката на обувката си.

He looked down and realized that he had stepped on his shoelace.

Без да успее да реагира, той се препъна.

Without having time to react, he tripped.

Георги се опита да се задържи, но не успя.

Georgi tried to stay on his feet but couldn’t.

Направи малък салто и падна право пред група туристи.

He made a small somersault and fell right in front of a group of tourists.

Туристите започнаха да ръкопляскат и дори да викаят „Браво!

The tourists began clapping and even shouting "Bravo!"

“ Георги лежеше на земята, изненадан и смутен.

Georgi lay on the ground, surprised and embarrassed.

Беше сигурен, че ще се изложи пред Ралица.

He was sure he had made a fool of himself in front of Ralitsa.

Но Ралица започна да се смее.

But Ralitsa started to laugh.

Тя се приближи и му подаде ръка, за да го вдигне.

She approached and offered him a hand to help him up.

– Добре ли си?

"Are you okay?"

– попита го тя с усмивка.

she asked with a smile.

Георги се изправи и се опита да се справи с неудобството.

Georgi stood up and tried to cope with the embarrassment.

– Да, добре съм – отговори той.

"Yes, I'm fine," he replied.

– Мисля, че туристите помислиха, че това е част от улично представление.

"I think the tourists thought it was part of a street performance."

Ралица продължи да се смее и каза:– Може би трябва да станеш артист!

Ralitsa kept laughing and said, "Maybe you should become an actor!"

Георги се усмихна.

Georgi smiled.

Разбра, че въпреки всичко, е успял да впечатли Ралица.

He realized that despite everything, he had managed to impress Ralitsa.

И те продължиха разходката си около катедралата Александър Невски, смеейки се и наслаждавайки се на деня.

And they continued their walk around the Alexander Nevsky Cathedral, laughing and enjoying the day.

Туристите продължиха да ги наблюдават и да се усмихват, мислейки, че са част от нещо магическо.

The tourists kept watching them and smiling, thinking they were part of something magical.

Георги и Ралица останаха заедно още дълго време.

Georgi and Ralitsa stayed together for a long time after that.

Споменът за този ден в катедралата винаги ги караше да се усмихват.

The memory of that day at the cathedral always made them smile.

И така, един малък инцидент се превърна в началото на нещо красиво.

And so, a small incident became the beginning of something beautiful.