Слънцето блестеше ярко през листата на дърветата в Борисова градина.

The sun shone brightly through the leaves of the trees in Borisova Garden.

Въздухът беше пълен с песни на птици и смях на деца.

The air was filled with the songs of birds and the laughter of children.

Учениците бяха на училищна екскурзия.

The students were on a school trip.

Сред тях бяха и Марин, Станислава и Георги.

Among them were Marin, Stanislava, and Georgi.

Марин беше тихо момче.

Marin was a quiet boy.

Той често се чувстваше незабелязан.

He often felt unnoticed.

Станислава беше обратното.

Stanislava was the opposite.

Тя беше гласовита и обичаше вниманието.

She was loud and loved attention.

На всички тя направляваше разговорите.

She led all the conversations.

Георги беше мил и популярен ученик.

Georgi was a kind and popular student.

Той се интересуваше от другите и често помагаше.

He cared for others and often helped them.

Марин искаше Георги да го забележи, но беше много срамежлив.

Marin wanted Georgi to notice him, but he was very shy.

Все пак реши да се опита да говори с него.

Still, he decided to try talking to him.

В един момент групата спря при едно красиво езеро в парка.

At one point, the group stopped at a beautiful lake in the park.

- Хей, Георги, искаш ли да видиш патетата? - попита Марин.

“Hey, Georgi, do you want to see the ducklings?” Marin asked.

Георги се усмихна и кимна.

Georgi smiled and nodded.

Те отидоха до брега и започнаха да наблюдават патетата.

They went to the shore and started watching the ducklings.

Станислава също дойде.

Stanislava came over too.

- О, вижте само колко са сладки! - каза тя силно.

“Oh, look how cute they are!” she said loudly.

Но внезапно, едно от по-малките деца падна в езерото.

But suddenly, one of the younger children fell into the lake.

Всички изпаднаха в паника, но Марин бързо реагира.

Everyone panicked, but Marin quickly reacted.

Той скочи във водата и извади детето на безопасно място.

He jumped into the water and brought the child to safety.

Всички бяха изненадани и възхитени.

Everyone was surprised and amazed.

Георги потупа Марин по рамото.

Georgi patted Marin on the shoulder.

- Ти си герой! - каза той.

“You’re a hero!” he said.

Станислава също се приближи.- Не знаех, че можеш да бъдеш толкова смел, Марин! - призна тя.

Stanislava also approached. “I didn’t know you could be so brave, Marin!” she admitted.

След инцидента Марин придоби ново самочувствие.

After the incident, Marin gained new confidence.

Той започна да говори повече с другите ученици и се сприятели с тях.

He started talking more with the other students and made friends with them.

Георги и Марин станаха добри приятели.

Georgi and Marin became good friends.

Слънцето започваше да залязва над Борисова градина.

The sun began to set over Borisova Garden.

Смехът на децата и песните на птиците продължаваха.

The children’s laughter and the songs of the birds continued.

Марин вече знаеше, че може да бъде важен и значим за другите.

Marin now knew he could be important and significant to others.

Сега той се радваше на новопридобитите си приятелства и увереност.

He enjoyed his newfound friendships and confidence.

Това беше един незабравим летен ден в парка, който промени Марин завинаги.

It was an unforgettable summer day in the park that changed Marin forever.