Надя и Борис се намираха в красивото Рилски манастир.

Nadia and Boris were at the beautiful Rila Monastery.

Летният ден беше топъл, слънцето грееше, а зелените гори наоколо сияеха.

The summer day was warm, the sun was shining, and the green forests around them were glowing.

Надя беше решена да покаже на брат си величието на манастира.

Nadia was determined to show her brother the grandeur of the monastery.

Но внезапно, между старите каменни стени, Борис започна да диша трудно.

But suddenly, between the old stone walls, Boris began to breathe heavily.

Лицето му беше бледо, а очите му се затвориха от болка.

His face was pale, and his eyes closed from the pain.

Надя знаеше, че неговата астма го е настигнала.

Nadia knew his asthma had caught up with him.

"Борис, ще се оправиш," каза Надя с уплашен глас.

"Boris, you'll be okay," Nadia said with a frightened voice.

Тя го прегърна и погледна разтревожено наоколо.

She hugged him and looked around anxiously.

Нямаше спешна медицинска помощ тук, в планината.

There was no emergency medical help here in the mountains.

Но нямаше време за паника.

But there was no time to panic.

В този момент наблизо мина Стефан, местен водач.

At that moment, Stefan, a local guide, happened to pass by.

Той видя състоянието на младия момък и бързо се приближи.

Seeing the young man's condition, he quickly approached.

"Какво се е случило?" попита той със сериозен глас.

"What happened?" he asked in a serious voice.

"Брат ми има астма," отговори Надя.

"My brother has asthma," Nadia replied.

"Трябва ни лекар."

"We need a doctor."

Стефан се замисли за миг и после потупа Надя по рамото.

Stefan thought for a moment and then patted Nadia on the shoulder.

"Можем да изчакаме линейка, но ще дойде след часове.

"We can wait for an ambulance, but it will take hours to get here.

Има една пътека през гората.

There is a path through the forest.

В малкото селце отсреща има лекар."

In the small village across the way, there is a doctor."

Надя се поколеба.

Nadia hesitated.

През гората... Борис беше слаб.

Through the forest... Boris was weak.

Но не можеше да чака.

But there was no time to wait.

"Да тръгваме," каза тя решително.

"Let's go," she said firmly.

Стефан помогна на Надя да вдигнат Борис.

Stefan helped Nadia lift Boris.

Започнаха трудния преход през гората.

They began the difficult trek through the forest.

Надя имаше малко опит в планинските походи, но силната й воля я водеше напред.

Nadia had little experience with mountain hikes, but her strong will pushed her forward.

Стефан показа най-безопасния път.

Stefan showed them the safest path.

Пътят беше стръмен и каменист.

The way was steep and rocky.

Надя често поглеждаше към Борис, чието дишане беше затруднено.

Nadia frequently glanced at Boris, whose breathing was labored.

Всеки звук от гората ги предупреждаваше за опасностите.

Every sound from the forest warned them of potential dangers.

Но Стефан беше уверен и спреваше ясно.

But Stefan was confident and led the way clearly.

След много часове, най-сетне достигнаха селцето.

After many hours, they finally reached the village.

Лекарят бързо приваше Борис.

The doctor quickly attended to Boris.

Той му даде нужните лекарства и Борис започна да се чувства по-добре.

He gave him the necessary medication, and Boris began to feel better.

Надя беше облекчена.

Nadia was relieved.

Борис я погледна със сълзи в очите и прошепна: "Не съм ли бреме за теб?"

Boris looked at her with tears in his eyes and whispered, "Am I a burden to you?"

"Не, никога," каза Надя твърдо.

"No, never," Nadia said firmly.

"Ти си моят брат.

"You are my brother.

Ще направя всичко за теб."

I will do anything for you."

Стефан се усмихна на тази сцена.

Stefan smiled at the scene.

Той знаеше, че Надя вече не беше същата.

He knew that Nadia had changed.

Тя беше по-силна и уверена.

She was stronger and more confident.

Братът и сестрата благодариха на Стефан от сърце.

The brother and sister thanked Stefan from the bottom of their hearts.

Борис отново се усмихна.

Boris smiled again.

Сега знаеше, че е обичан и важен за сестра си.

He now knew he was loved and important to his sister.

Заедно можеха да преодолеят всичко.

Together, they could overcome anything.