Тодор вървеше по алеите на Военноморската база в Созопол.

Todor walked along the paths of the Naval Base in Sozopol.

Беше лято и слънцето блестеше над морето.

It was summer, and the sun glistened over the sea.

Вятърът носеше мириса на сол и спомени.

The wind carried the scent of salt and memories.

Отдавна не беше идвал тук - мястото, където изкара много години като военноморски офицер.

He hadn’t been here in a long time – the place where he spent many years as a naval officer.

Той беше на петдесет и пет и вече пенсиониран.

He was fifty-five and already retired.

Този път дойде в Созопол, за да търси мир със себе си и своето минало.

This time, he came to Sozopol seeking peace with himself and his past.

Надяваше се базата и музеят да му помогнат да намери решение.

He hoped the base and the museum would help him find a resolution.

Тодор се насочи към по-старите секции на музея.

Todor headed towards the older sections of the museum.

Там беше по-тихо и по-спокойно.

It was quieter and more peaceful there.

Спомени от младостта му оживяваха при всяка стъпка.

Memories of his youth came alive with every step.

В един малък коридор, между стари картони и фотографии, неговото внимание привлече малка, прашна кутия.

In a small corridor, between old documents and photographs, a dusty little box caught his attention.

Вътре намери писмо - адресирано до него.

Inside, he found a letter addressed to him.

"Тодоре,

"Todor,

Дълго време ти търсим.

We have been looking for you for a long time.

Имаме спешни новини.

We have urgent news.

Нашият стар приятел, Коста, е в нужда.

Our old friend, Kosta, is in need.

Миналото го е настигнало.

The past has caught up with him.

Моля те, помогни му! Ела в старата база, където всичко започна.

Please, help him! Come to the old base where it all began.

- Петров"

- Petrov"

Тодор се сепна.

Todor was startled.

Коста беше един от добрите му приятели по време на службата.

Kosta was one of his good friends during his service.

Но спомени за минали решения, които му тежаха, пробудиха в душата му борба.

But memories of past decisions that weighed heavily on him awakened an inner struggle.

Да помогне ли на приятел, или да потърси само приключването на своята лична одисея?

Should he help his friend or seek closure for his personal odyssey?

Със сърце, биещо учестено, Тодор реши да отиде в старата, изоставена част на базата.

With his heart pounding, Todor decided to go to the old, abandoned part of the base.

Мястото беше изпълнено със спомени, и обрасло с време.

The place was filled with memories and overgrown with time.

Там, сред руините на старите сгради, откри Коста.

There, among the ruins of the old buildings, he found Kosta.

Изглеждаше уморен и остарял.

He looked tired and aged.

Очите му говореха, че скоро няма да има сили.

His eyes spoke of his dwindling strength.

Тодор не се поколеба.

Todor did not hesitate.

Прегърна стария си приятел и се зае да му помогне.

He embraced his old friend and set out to help him.

Денят се преля в нощ; спомени и сълзи се смесиха в нескончаем поток.

The day turned into night; memories and tears blended in an endless stream.

Двамата говореха за миналото, за загубите, за решенията.

The two talked about the past, about losses, about choices.

В края на нощта, докато слънцето отново изгряваше над морето, Тодор чувстваше тежестта на миналото, но и лекотата на ново начало.

In the early hours of the morning, as the sun rose again over the sea, Todor felt the weight of the past but also the ease of a new beginning.

Коста бе в безопасност.

Kosta was safe.

Но най-важното - Тодор бе успял да намери мир със своето минало.

But most importantly, Todor had managed to find peace with his past.

С усещане за освободеност и тиха радост, Тодор погледна към морето.

With a sense of release and quiet joy, Todor looked out at the sea.

Вълните носеха спомените му, а вятърът ги разнасяше.

The waves carried his memories, and the wind spread them.

Беше време да тръгне напред.

It was time to move forward.

Тодор отново вървеше по алеите на базата, но този път с нова цел.

Todor walked along the base’s paths once more, but this time with a new purpose.

Бе намерил своята психическа свобода.

He had found his mental freedom.

Всичко беше станало на място, където започна – Военноморската база на Созопол.

It had all happened at the place where it began – the Naval Base of Sozopol.