Никола се разходи сам из двора на Рилския манастир.

Nikola strolled alone through the courtyard of the Rila Monastery.

Лятното слънце топлеше каменните стени, а зелените дървета ги обграждаха като пазители.

The summer sun warmed the stone walls, and the green trees surrounded them like guardians.

Той дишаше дълбоко, усещайки спокойствието на това свято място.

He breathed deeply, feeling the peace of this holy place.

Вече бяха тук за семейния събор.

They were already here for the family gathering.

Елица, неговата по-малка сестра, тичаше наоколо с радост.

Elitsa, his younger sister, was running around with joy.

Беше се върнала от чужбина и всичко тук й се струваше ново и вълнуващо.

She had returned from abroad, and everything here seemed new and exciting to her.

Дори и самият манастир, който толкова обичаше в детството си, й изглеждаше още по-красив.

Even the monastery itself, which she loved so much in her childhood, appeared even more beautiful.

Веселин, техният по-голям братовчед, наблюдаваше всичко с известна суетня.

Veselin, their older cousin, was watching everything with a touch of fussiness.

Той винаги искаше всичко да върви по план, особено когато ставаше въпрос за семейството.

He always wanted everything to go according to plan, especially when it came to family.

"Никола, как си? Изглеждаш замислен," каза Веселин, когато дойде при него.

"Nikola, how are you? You seem pensive," Veselin said when he approached him.

"Добре съм," отговори Никола, опитвайки се да скрие тревогата си.

"I'm fine," Nikola replied, trying to hide his anxiety.

Той имаше тайна, която го мъчи от години.

He had a secret that had tormented him for years.

Тайна, която никога не беше споделил с никого.

A secret he had never shared with anyone.

Но сега искаше да разкаже всичко на семейството си и да поиска прошка.

But now he wanted to tell his family everything and seek forgiveness.

Докато се разхождаха покрай древните фрески, Елица спря и се обърна към Никола.

As they walked past the ancient frescoes, Elitsa stopped and turned to Nikola.

"Ники, виж тези картини. Винаги съм ги харесвала. Напомнят ми за детството," каза тя със усмивка.

"Niki, look at these paintings. I've always liked them. They remind me of childhood," she said with a smile.

"Да, наистина са красиви," отговори той, чувствайки как сърцето му се свива.

"Yes, they really are beautiful," he replied, feeling his heart tighten.

Той знаеше, че е време да й каже истината.

He knew it was time to tell her the truth.

"Имам нужда да ти кажа нещо, Елица," започна Никола, като усилието да говори го направи нервен.

"I need to tell you something, Elitsa," Nikola began, the effort to speak making him nervous.

"Какво е, Ники?" попита тя загрижено.

"What is it, Niki?" she asked, concerned.

"Преди години, когато ти беше още дете, направих нещо, за което се срамувам.

"Years ago, when you were still a child, I did something I am ashamed of.

Аз... взех пари от нашето семейство, без да кажа на никого.

I... took money from our family without telling anyone.

Използвах ги за нещо много глупаво и безсмислено.

I used it for something very foolish and pointless.

Мама и татко никога не разбраха откъде са изчезнали тези пари," призна той с треперещ глас.

Mom and Dad never knew where that money went," he confessed with a trembling voice.

Елица го погледна удивено, но после пусна ръката му и я сложи на рамото му.

Elitsa looked at him in astonishment but then released his hand and put it on his shoulder.

"Ники, всички правим грешки. Важно е, че се чувстваш достатъчно смел да ни признаеш.

"Niki, we all make mistakes. What's important is that you feel brave enough to admit it to us.

Ще разговаряме с Веселин и ще решим какво да правим заедно," каза тя нежно.

We'll talk with Veselin and decide what to do together," she said gently.

По-късно същия ден, когато всички се събраха на вечеря, Никола разказа същата истина на всички.

Later that day, when everyone gathered for dinner, Nikola told the same truth to all.

Тишината беше напрегната за няколко минути, но после Веселин проговори.

The silence was tense for a few minutes before Veselin spoke.

"Никола, благодаря ти, че си честен с нас.

"Nikola, thank you for being honest with us.

Понякога честността е най-трудното нещо, но тя ни приближава едни към други," каза Веселин с тежък тон.

Sometimes honesty is the hardest thing, but it brings us closer together," Veselin said with a heavy tone.

Семейството му прие извинението и решиха да продължат напред заедно.

His family accepted his apology and decided to move forward together.

Никола се почувства облекчен и щастлив.

Nikola felt relieved and happy.

Той научи ценен урок за честността и доверието.

He learned a valuable lesson about honesty and trust.

Лятната вечер продължи с разговори и смях, а Рилският манастир остана техният свидетел на новото начало.

The summer evening continued with conversations and laughter, and the Rila Monastery remained their witness to a new beginning.