Лъчите на лятното слънце пробиваха през листата на дърветата, осветявайки древните тракийски руини.

The rays of the summer sun pierced through the leaves of the trees, illuminating the ancient Thracian ruins.

Симеон, професор по история, беше на колене, изследвайки каменните останки.

Simeon, a history professor, was on his knees, examining the stone remains.

Той знаеше, че тук може да има скрит артефакт.

He knew there might be a hidden artifact here.

"Ирина, погледни това," каза той, сочейки към интересна гравюра.

"Irina, look at this," he said, pointing to an interesting engraving.

Ирина, студентка по медицина, се приближи и се вгледа в древната рисунка.

Irina, a medical student, approached and gazed at the ancient drawing.

"Изглежда важно," отговори тя.

"It looks important," she replied.

Но внезапно, Симеон започна да кашля и да се държи за гърлото си.

But suddenly, Simeon began to cough and grasp his throat.

Очите му се зачервиха и подпухнаха.

His eyes reddened and swelled.

Той беше алергичен към нещо в горския прах.

He was allergic to something in the forest dust.

"Симеон, трябва да те лекувам веднага!" извика Ирина.

"Simeon, I need to treat you immediately!" Irina shouted.

Нямаше много медицински консумативи със себе си. Имаше само малък комплект за първа помощ.

She didn't have many medical supplies with her, just a small first aid kit.

Ирина знаеше, че трябва да направи избор.

Irina knew she had to make a choice.

Да продължи ли с разкопките или да спаси живота на професора?

Should she continue with the excavation or save the professor's life?

Тя избра второто.

She chose the latter.

Започна бързо да обработва симптомите, но лекарствата не бяха достатъчни.

She quickly began to address the symptoms, but the medications were not sufficient.

"Трябва да намеря нещо наблизо," мисли тя на глас.

"I need to find something nearby," she thought out loud.

В този момент забеляза растение с широки зелени листа.

At that moment, she noticed a plant with broad green leaves.

Бабите в селото й бяха разказвали за лечебните свойства на това растение.

The grandmothers in her village had told her about the healing properties of this plant.

Тя отчупи листо и го намачка, докато не се отдели сок.

She broke off a leaf and crushed it until the juice was released.

С кратка молитва, намаза сока на гърлото и ръцете на Симеон.

With a brief prayer, she applied the juice to Simeon's throat and hands.

Няколко минути по-късно дишането му започна да се нормализира.

A few minutes later, his breathing began to normalize.

Очите му се успокоиха.

His eyes calmed.

"Ти ме спаси, Ирина," прошепна той със слаб, но благодарен глас.

"You saved me, Irina," he whispered with a weak but grateful voice.

"Трябва да се върнем и да се подготвим по-добре за утре," каза Ирина, усмихвайки се.

"We need to go back and prepare better for tomorrow," Irina said with a smile.

Те решиха да напуснат гориста местност и да се върнат в лагера им.

They decided to leave the wooded area and return to their camp.

На следващия ден, по-добре подготвени, те отново се върнаха към руините.

The next day, better prepared, they returned to the ruins.

Симеон разбираше сега, че животът е нещо повече от работа.

Simeon now understood that life was more than just work.

Ирина беше успяла да се докаже в стресова ситуация.

Irina had managed to prove herself in a stressful situation.

Те продължиха търсенето си на артефакти, но вече със силен екипна връзка и уважение.

They continued their search for artifacts, but now with a strong team bond and mutual respect.

Гората отново затихна, а тракийските руини останаха част от вечната си мистерия, поне за още един ден.

The forest grew quiet again, and the Thracian ruins remained part of their eternal mystery, at least for one more day.